Принцеса Алесандра
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцеса Алесандра». Краткое содержание книги:
Алесандра се обърна отново към съпруга си. Той все още изглеждаше твърде недоволен от решението й, но тя бе благодарна, че поне не продължава да го оспорва.
— Относно кораба, принцесо — започна Дрейсън — съгласни са на вашите условия и за датата на пристигането.
— Какъв кораб? — полюбопитства Колин.
Алесандра побърза да смени темата.
— Матю, ти спомена за още една лоша новина, какво е тя?
— Нека първо да обясни за кораба — настоя Колин.
— Беше предвидено да бъде изненада — прошепна тя.
— Алесандра?
— Докато бях в библиотеката на баща ти, случайно прочетох за някакво чудесно ново изобретение. Нарича се парен водоплавателен съд и може да прекоси Атлантическия океан само за двадесет и шест дни. Нима не е прекрасно като идея? — добави тя бързо. — Защото моето писмо ще стигне до игуменката поне след три месеца, а може би и по-късно.
Колин поклати глава. Разбира се, че беше напълно осведомен за това откритие. Вече дори беше обсъждал с партньора си евентуална възможност да закупят един такъв съд. Цената бе недостъпна и поради това идеята им бе временно отхвърлена.
— И ти си поръчала такъв плавателен съд? — Колин не прикри гнева си. И без да даде възможност на жена си да отговори, той буквално изкрещя на Дрейсън:
— Да се отмени поръчката!
— Не би могъл… — гласът на Алесандра звучеше толкова нещастно. После изведнъж изпита неописуем гняв към него, така че й се прииска да го ритне. Този съд значително щеше да увеличи приходите, но Колин просто се инатеше, тъй като парите бяха от нейното наследство.
— Напротив, точно това искам!
Беше бесен, защото твърде ясно бе казал, че няма намерение с пръст да докосне парите й, а Алесандра най-безочливо бе пренебрегнала неговото решение.
Изражението му недвусмислено показваше, че няма намерение да изслушва доводите й. Алесандра тъкмо смяташе да нареди на Дрейсън да отмени поръчката, когато самият той я изпревари.
— Извинете ме, но мисля, че погрешно съм ви разбрал, сър Холбрук. Нима искате да ми кажете, че ще откажете сватбения подарък на чичо Албърт по случай сватбата? Мисля, че е съвсем редно на булката да се поднасят подаръци.
— Кой е чичо Албърт? — запита Колин.
Тя не знаеше какво да стори. Ако кажеше истината, че Албърт всъщност не съществува, Дрейсън щеше да се обиди. И най-вероятно щеше да откаже съвместната си работа с нея в бъдеще, а на Алесандра никак не й се искаше тези взаимоотношения да се провалят.
Също така не й се искаше да излъже и съпруга си.
Истината победи в крайна сметка.
— Не ми е никакъв чичо — започна тя, но Дрейсън я прекъсна:
— Но той счита, че ти е чичо. Нали е приятел на семейството ви. Познавам го от години. А освен всичко мога да призная, че направих доста пари от неговите инвестиции. Както виждате, Албърт има грижата за някои от средствата на съпругата ви, и допускам, че ще бъде доста обиден, ако не приемете неговия подарък.
Колин загледа Алесандра, но изразът на лицето й беше непроницаем. Изглеждаше твърде спокойна и ведра. По ръцете й обаче личеше явно, че е притеснена. Бяха стиснати здраво в скута. Нещо не бе съвсем в ред, но Колин не можеше дори Да предположи какво е то.
— Защо не си ми споменала за този чичо Албърт преди? И защо не бе поканен на сватбата?
В края на краищата трябваше да излъже. Истината в случая нямаше да помогне на никого.
Алесандра си представи колко недоволно би поклатила глава игуменката в този момент. Опита се да прикрие чувствата си. И без друго след това щеше да се почувства достатъчно виновна.
— Мислех, че съм ти споменавала преди за Албърт — каза тя, гледайки в брадичката на Колин. — Албърт нямаше да дойде на сватбата. Той никога никъде не ходи. Освен това не обича и да посреща гости.
— Явно е твърде саможив — вметна Дрейсън. — Алесандра е единствената му връзка с целия свят. Той си няма свое семейство, нали така, принцесо? Сър Холбрук, ако ви притеснява паричната сума, която коства този подарък, трябва ви кажа, че Албърт е доста състоятелен и това за него не е никакъв проблем.
— Вие познавате този човек от години? — попита Колин.
— Да, разбира се.
Колин се облегна на възглавниците. Беше сигурен, че дължи извинение на Алесандра за погрешния си извод, но реши да й го поднесе по-късно, когато останеха насаме.
— Моля те да предадеш сърдечните ми чувства на благодарност в следващото си писмо до него! — заяви Колин, поглеждайки към Алесандра.
— Значи приемаш…
— Много деликатно от негова страна — прекъсна я Колин, — но намирам, че е прекалено екстравагантно. Аз — или по-скоро ние — не можем да приемем такъв подарък. Предложете му някакъв друг вариант.