Време на огън и мрак
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време на огън и мрак». Краткое содержание книги:
— Остави ги да основат собствена колония — довърши Осира’х. — Добро може да е техен дом, а не затвор.
Даро’х очевидно никога не бе обмислял подобна възможност.
— Искате да кажете, че трябва просто… да ги освободя?
Нира махна към тревистите хълмове.
— Добро не е лош свят. Виреят множество култури. Нека хората се установят тук, но в свое селище, а не в лагер.
Губернаторът помисли, после се обърна към стражите, които по навик зяпаха оградата.
— Отворете вратите. Искам да говоря с хората. — Осира’х кимна одобрително и зачака следващите му действия. Нира мълчеше и гледаше предпазливо.
Пазачите започнаха да викат на хората да се приближат. Бен Стоунър излезе напред и загледа с любопитство и тревога малкото момиче и зелената жрица. Сякаш се стараеше да защити общността си. Явно след толкова време пленниците не очакваха нищо добро от появата на губернатора.
— Сега аз съм губернатор и е мое право да извърша незабавни промени — високо каза Даро’х.
— Какви? — попита подозрително Стоунър.
Даро’х се обърна озадачено към Осира’х.
— Помисли какво са преживели — обади се хладно Нира. — За тях промените рядко символизират нещо приятно.
— Обясни им, че могат да си създадат собствена колония — каза Осира’х.
— Направо ще им покажа. — Губернаторът се обърна към стражите. — Донесете инструменти: резачки и лопати. Хората и илдирийците ще съборят заедно тези огради. На Добро има място и за двата ни народа.
Пленниците зяпнаха от изумление. Дори Осира’х се изненада от внезапното решение на Даро’х, макар да бе сигурна, че той никога няма да им каже истинските причини за експериментите или какво крои в този момент магът-император.
Наследниците на „Бъртън“ не познаваха друго място, но тя бе сигурна, че мнозина ще пожелаят да се махнат оттук. Щяха да вземат вещите си, инструменти и семена и да се впуснат в незаселените дебри на южния континент. Стига Даро’х да им дадеше тази свобода.
Когато илдирийците започнаха да рушат оградите, хората най-сетне осъзнаха какво се случва. Стоунър ги насърчи и те започнаха да помагат отвътре, събаряха преградите, които ги бяха държали затворени.
— Все още ще трябва да работите на полето, но ще може да прибирате част от реколтата за себе си — каза Даро’х. — Ще ви помогнем да си построите нови жилища, където решите. Вашите прадеди са дошли тук да създадат свой свободен и независим дом. Сега аз ви давам това право.
Нира се разплака. Осира’х я прегърна, усещаше успокоението и радостта, които връхлитаха като вятър над короните на световната гора. Чувство, което познаваше от спомените на майка си, но никога не бе изпитвала.
Всички се трудеха с ентусиазъм. Мрежите бяха отрязани, коловете съборени и лагерът бе напълно разграден. Даро’х нареди да отключат складовете, та Стоунър и хората му да имат достъп до земеделските сечива.
Осира’х усещаше изненадата и радостта около себе си. Някои от хората се радваха, но други все още не можеха да приемат напълно промените. За толкова много поколения пленниците бяха изгубили познанията как да създадат просперираща колония. Тази информация се съхраняваше в „Бъртън“, но той бе унищожен много отдавна. Хората просто нямаха представа как да живеят на свобода.
Но можеха да се научат.
Илдирийските стражи бяха неспокойни. Един свещеник-философ се обърна към Даро’х:
— Губернаторе, трябва да ви предупредя. Тези хора са пленници от поколения. Дали е разумно да им даваме достъп до инструменти, които лесно могат да се превърнат в оръжия?
— Върнах им свободата. Нима това не е най-добрата ни защита?
— Не знам, губернаторе — отвърна мъжът и сведе поглед.
Осира’х все още усещаше болката от двувековното робство. Радваше се на стореното от Даро’х, но това все още не бе достатъчно. Знаеше, че магът-император крои планове с хидрогите и се готви да предаде човечеството. Осъзнаваше нещо за тези затворници, нещо, което новият губернатор не разбираше.
Той изобщо не можеше да си представи човешкия стремеж за отмъщение.
64.
Крал Питър
След решителната реакция на краля при бунта на бойните компита стражите вече го гледаха с други очи. Преди това бдителните войници изпълняваха заповедите му чак след като се консултираха с председателя или с някой друг висш служител на Ханзата. Сега дори вечно намръщеният капитан Маккамон започваше да се подчинява, когато Питър кажеше нещо.
Питър бе постъпил правилно, докато Базил се бе поколебал и това щеше да доведе до смъртта на още много хора. Стражите бяха видели кой взима вярното решение. След думите на Натон бяха разбрали, че кралят рядко получава информация, от която се нуждае като лидер. Никой не му беше обяснил за малкия бунт, предизвикан от доктор Ямейн в скитническата база; не му бяха споменали и за двете убийства, извършени от компита на мантата на адмирал Стромо два дни преди началото на бунта. Крал Питър вече бе заявил опасенията си от прилагането на кликиски програми. Може би придворният зелен жрец щеше да успее да изпрати съобщение и да предотврати трагедията, ако предупрежденията му бяха взети под внимание.