Време на огън и мрак
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време на огън и мрак». Краткое содержание книги:
Нира се остави дъщеря й да я заведе до четирите деца и се насили да ги погледна в очите.
— Това е Род’х, най-големият ти син. — Момчето се усмихна. Очите му блестяха, лицето му носеше красивите черти на императорската фамилия. Веднага се познаваше, че е син на Удру’х.
Сърцето й трепна, но тя се стегна и му подаде ръка.
— Това е начинът, по който се поздравяват хората.
Род’х стисна десницата й учудващо силно.
— Ти ли си майка ми? Никога не съм вярвал, че ще те срещна.
Нира се опита да превъзмогне колебанията си. Момчето все пак беше неин син. Колкото и да мразеше Удру’х, Род’х беше и наполовина неин.
— А това е Гейл’нх.
Нира се обърна към по-малкото момче и разпозна силното и гордо лице.
— Спомням си… адар Кори’нх.
Момчето изглеждаше доволно.
— Баща ми е герой. И ти също, майко. Учеха ни как да спасим империята.
— Така вярват някои илдирийци. — Нира преглътна с мъка.
По-младите й дъщери се казваха Тамо’л и Мюри’н. Мюри’н беше най-малка, но вече бе по-едра от повечето от братята и сестрите си благодарение на воинския си произход. Всички се скупчиха, нетърпеливи да застанат до майка си. Нира усети любопитството и искрената им невинност и осъзна, че въпреки произхода им не може да ги мрази.
— Разкрих им истината, майко. Заедно ще ти помогнем да промениш тази колония.
— Щастлива съм, че ви има. И ти благодаря, Осира’х. — Нира погали дъщеря си по бузата, сълзите й напираха. — Благодарна съм ти, че ми показа как да постъпя правилно, въпреки че се страхувах.
63.
Осира’х
След като брат й Даро’х вече беше начело на Добро, Осира’х ясно разбираше какво трябва да се направи и какъв е залогът. Предстояха трудни, но необходими промени.
Искаше да даде на хората втори шанс — или по-точно първи истински шанс. Такова сигурно бе и желанието на майка й, която стоеше до нея, напрегната от срещата с младия губернатор. Осира’х знаеше, че брат й е много по-различен от Удру’х. Той бе тук отскоро и все още не беше закоравял от задълженията си. Беше убедена, че може да се разбере с него.
Момичето беше малко, но въпреки това се чувстваше равнопоставено.
— Чичо ни те остави начело на тази отломъчна колония. Отговорността е твоя. Замисли ли се какви промени ще направиш като губернатор на Добро?
— Промени ли? Благодарение на теб вече няма нужда от размножителна програма и всички дейности са спрени. Какво друго трябва да се промени? — Той изглеждаше наистина учуден. Нямаше представа защо момичето бе пожелало да говори с него и защо бе довела зелената жрица… майка си.
Нира се взираше в оградите около разплодителния лагер. Бараките бяха тихи и празни. Медицинската каста вече не правеше изследвания по плодовитостта на жените и не вземаше сперма от мъжете. Осира’х си спомняше, че като малка често чуваше писъците от тези мрачни сгради. Губернаторът се бе погрижил да заглуши шума и й бе казал да не обръща внимание на човешките пленници. По това време тя изпълняваше указанията му съвестно.
Нира се обърна към Даро’х.
— Щом сте спрели с експериментите, защо държите хората затворени?
Осира’х изгледа майка си и отново се обърна към губернатора.
— И ти ли ще се занимаваш с интриги като Удру’х, или ще работиш за коопериране на илдирийците и хората?
Зачуди се дали той вижда в нея своята непозната досега сестра, или просто мелез, създаден, за да спаси империята.
— За какво коопериране става дума? Те вече не са ни нужни. Щом им е било толкова неприятно, трябва да са се зарадвали, че прекратихме експериментите. Какво повече мога да направя?
Осира’х въздъхна. Но нямаше намерение да се отказва. Тайните и лъжите бяха дело на Удру’х.
Даро’х беше възпитан да мисли за нуждите на империята и въобще не смяташе, че хората може да се противят.
— Множество поколения са живели тук с единствената цел да правят мелези с илдирийците. Въобще не знаеха за външния свят, докато майка ми не им разказа за Спиралния ръкав. — Тя сложи ръце на кръста си. — Те заслужават нещо по-добро.
Даро’х гледаше ту нея, ту зелената жрица.
— Но аз не мога да променя миналото. Какво искате да направя?
Осира’х и майка й бяха обсъдили внимателно нещата, преди да стигнат до решение.
— Заселниците на „Бъртън“ са искали да направят колония. Илдирийците са им обещали приятелство и са ги измамили. Всичко, което са искали хората, е било да живеят мирно на Добро — каза Нира.