Насън и наяве
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Насън и наяве». Краткое содержание книги:
— Какво се случи тогава, Алет?
— Татко влезе в стаята й, докато тя спеше. Беше гол.
Легна на леглото и този път проникна в нея. Тя се опитваше да му попречи, но не можеше. Умоляваше го никога повече да не го прави, но той идваше при нея всяка нощ. И винаги казваше: „Така мъжът показва на жената, че я обича. Ти си моята жена и аз те обичам. На никого не трябва да казваш за това.“ И тя не можеше да каже на никого.
Ашли ридаеше и по бузите й се стичаха сълзи.
На Гилбърт Келър му се искаше да я прегърне, да й каже, че я обича и че всичко ще е наред. Но, разбира се, това не бе възможно. Той бе неин лекар.
Когато д-р Келър се върна в кабинета на д-р Люисън, д-р Патерсън, Виктория Анистън и Катрина си бяха заминали.
— Е, най-после каквото очаквахме — каза той. — Постигнахме пробив. Зная кога и защо са се родили Тони и Алет. Отсега нататък ще започнат големи промени.
И се оказа прав. Нещата започнаха да се променят.
Двадесет и шеста глава
Сеансът беше започнал. Когато хипнотизира Ашли, д-р Келър й каза:
— Ашли, разкажи ми за Джим Клиъри.
— Обичах Джим. Искахме да избягаме заедно и да се оженим.
— Да…
— На абитуриентския бал Джим ме попита дали искам да отида у тях и аз… аз му отказах. Когато ме изпрати до вкъщи, баща ми ни чакаше. Беше бесен. Каза на Джим да се маха и да стои надалеч.
— Какво се случи след това?
— Реших да отида при Джим. Събрах си багажа и тръгнах към дома му. — Тя се поколеба. — По средата на пътя се отказах и се прибрах вкъщи. Аз…
Изражението на Ашли започна да се променя. Тя се отпусна на стола си и мястото й зае Тони.
— Прибрала се била, хайде бе! Тя отиде у тях, готин.
Когато стигна до къщата на Джим Клиъри, вътре бе тъмно. Припомни си, че той й беше казал: „Нашите ги няма за уикенда.“ Ашли натисна звънеца. Няколко минути по-късно той отвори вратата. Беше по пижама.
— Ашли. — На лицето му грейна усмивка. — Значи си решила да дойдеш. — Придърпа я вътре.
— Дойдох, защото…
— Не ме интересува защо си дошла. Сега си тук. — Той я прегърна и я целуна. — Искаш ли да пийнем нещо?
— Не. Може би малко вода. — Внезапно се почувства неспокойна.
— Естествено. Ела. — Хвана я за ръката и я отведе в кухнята. Наля й чаша вода и я наблюдаваше, докато я изпи. — Изглеждаш ми нервна.
— Ами… така е.
— Няма причина. Нашите в никакъв случай няма да се приберат. Хайде да се качим горе.
— Джим, мисля, че не трябва.
Той застана зад нея и обхвана гърдите й. Ашли се завъртя.
— Джим…
Устните му бяха върху нейните и той я буташе към кухненския плот.
— Ще те направя много щастлива, миличка. — Същите думи казваше и баща й: „Ще те направя много щастлива, миличка.“
Тя се вцепени. Усети, че й съблича дрехите и прониква в нея. Ашли просто стоеше гола и безмълвно пищеше.
И тогава я обзе ярост.
Видя големия кухненски нож на дървената поставка. Грабна го и започна да го забива в гърдите на Джим, като крещеше:
— Стига, татко… Стига… Стига… Стига…
После погледна надолу. Той лежеше на пода и от него шуртеше кръв.
— Животно такова — извика Ашли. — Повече никога няма да го правиш. — Тя се наведе и заби ножа в тестисите му.
В шест часа сутринта Ашли отиде на гарата, както се бяха уговорили с Джим. От него нямаше и следа.
Започваше да изпада в паника. Питаше се какво се е случило. Чу влака да изсвирва в далечината. Погледна си часовника: 07:00. Тя се изправи и отчаяно се огледа наоколо. „Случило му се е нещо ужасно.“ Няколко минути по-късно гледаше как влакът за Чикаго се отдалечава и отнася със себе си всичките й мечти.
Изчака още половин час и после бавно се отправи обратно към къщи. По обяд двамата с баща си бяха в самолета за Лондон…
Сеансът завършваше. Д-р Келър броеше:
— …четири… пет. Вече си будна.
Ашли отвори очи.
— Какво стана?
— Тони ми разказа как е убила Джим Клиъри. Той те е нападнал.
Лицето й пребледня.
— Искам да си отида в стаята.
Д-р Келър разказваше на Ото Люисън:
— Наистина постигаме напредък, Ото. Досега бяхме в задънена улица. И трите се страхуваха да направят първата стъпка. Но вече започнаха да се отпускат. В правилната посока сме, но Ашли все още се бои да погледне действителността.
— Няма ли представа как са извършени тези убийства? — попита той.