Насън и наяве
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Насън и наяве». Краткое содержание книги:
Но Алет отказваше. По време на един от сеансите с нея д-р Келър я смъмри:
— Ти не използваш боите, които ти дадох, Алет. Жалко. Толкова си талантлива.
„Ти пък откъде знаеш?“
— Не ти ли е приятно да рисуваш?
— Приятно ми е.
— Тогава защо не го правиш?
— Защото не съм добра. — „Стига си ми вадил душата.“
— Кой ти го каза?
— М-майка ми.
— Не сме разговаряли за майка ти. Искаш ли да ми разкажеш за нея?
— Няма нищо за разказване.
— Починала е при нещастен случай, нали?
Последва продължително мълчание.
— Да. Почина при нещастен случай.
На следващия ден Алет започна да рисува. Беше й приятно да е в градината с платното и четките си. Когато рисуваше, забравяше за всичко друго. Някои от пациентите заставаха до нея и я наблюдаваха. Гласовете им бяха пъстроцветни.
— Би трябвало да показват картините ти в галериите. — Черно.
— Наистина си добра. — Жълто.
— Къде се научи да рисуваш така? — Черно.
— Можеш ли да ме нарисуваш? — Оранжево.
— Иска ми се и аз да можех. — Черно.
Винаги съжаляваше, когато времето й изтечеше и трябваше да се прибира обратно в сградата.
— Искам да се запознаеш с един човек, Ашли. Това е Лайза Гарет. — Непознатата бе около петдесетгодишна, дребна и съсухрена като призрак. — Днес Лайза си отива у дома.
Лицето на жената просия.
— Нали е прекрасно? И дължа всичко на доктор Келър.
Той погледна към Ашли.
— Лайза страдаше от раздвоение на личността и имаше трийсет самоличности.
— Точно така, мила. И всичките изчезнаха.
— Тя е третият пациент с раздвоение на личността, който изписваме тази година — подчерта психиатърът.
И Ашли се изпълни с надежда.
— Доктор Келър е симпатичен — каза Алет. — Изглежда, че наистина ни харесва.
— Каква си тъпачка — озъби й се Тони. — Не виждаш ли какво става? Вече ти казах. Преструва се, че ни харесва, за да правим каквото иска. А знаеш ли какво иска? Опитва се да ни събере и трите, миличка, и да убеди Ашли, че няма нужда от нас. И знаеш ли какво ще се случи тогава? Ние с теб ще умрем. Това ли искаш? Аз не.
— Ами не — колебливо отвърна Алет.
— Тогава ме слушай. Ще правим каквото казва докторът. Ще го оставим да повярва, че наистина се опитваме да му помогнем. Няма закъде да бързаме. И ти обещавам, че един ден ще се измъкнем от тук.
— Както кажеш, Тони.
— Добре. Хайде тогава да го накараме да си помисли, че се справя страхотно.
Получи се писмо от Дейвид. В плика имаше снимка на момченце.
Скъпа Ашли,
Надявам се, че си добре и че терапията постига напредък. Тук всичко е наред. Работя много и ми е приятно. Пращам ти снимка на нашия двегодишен Джефри. Както расте, скоро ще трябва да го женим. Около нас няма нищо ново. Просто исках да знаеш, че си мисля за теб.
Сандра също ти праща поздрави,