Насън и наяве
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Насън и наяве». Краткое содержание книги:
— Какво се случи? — попита д-р Келър.
Тя отиде в жилището му на Фел Стрийт. Апартаментът бе малък, но картините на Ричард го правеха да изглежда прекрасен.
— Те преобразяват стаята, Ричард.
— Благодаря ти, Алет. — Той я прегърна. — Искам да се любим. Колко си красива!
„Колко си красива“ — казваше баща й. И тя се вцепени. Защото знаеше ужасното нещо, което щеше да се случи. Лежеше гола на леглото и познатата болка от проникването му в нея я разкъсваше.
Тя изпищя:
— Не! Стига, татко! Престани! — И после я обзе безумната ярост. Не си спомняше откъде е взела ножа, но го забиваше в тялото му и не можеше да се спре, като викаше: — Казах ти да престанеш! Престани!
Ашли се гърчеше на стола и крещеше.
— Всичко е наред, Ашли — каза д-р Келър. — В безопасност си. Когато преброя до пет, ще се събудиш.
Тя се събуди разтреперана.
— Всичко наред ли е?
— Тони ми разказа за Ричард Мелтън. Той се е любил с теб. Ти си го помислила за баща си и затова…
Ашли запуши ушите си с длани.
— Не искам да слушам повече!
Д-р Келър отиде при Ото Люисън.
— Мисля, че най-после постигнахме успех. За Ашли е много травмиращо, но краят се вижда. Остава ни да си спомним още две убийства.
— И после?
— После ще срещна Ашли, Тони и Алет.
Двадесет и седма глава
— Тони? Тони, чуваш ли ме?
Пред погледа на д-р Келър изражението на Ашли се промени:
— Чувам те, готин.
— Хайде да поговорим за Жан-Клод Парен.
— Трябваше да разбера, че е прекалено хубаво, за да е вярно.
— Какво искаш да кажеш?
— Отначало изглеждаше истински джентълмен. Извеждаше ме всеки ден и наистина си прекарвахме чудесно. Мислех си, че е различен, но и той се оказа като другите. Искаше само секс.
— Разбирам.
— Подари ми прекрасен пръстен и сигурно си е мислил, че ме е купил. Отидох с него в дома му.
Имаше красива двуетажна къща от червени тухли, пълна с антики.
— Прелестно е.
— Искам да ти покажа нещо специално в спалнята. — И той я отведе горе, и тя нямаше сили да го спре. Бяха в спалнята и Жан-Клод я прегърна. — Съблечи се — прошепна.
— Не искам да…
— Искаш, разбира се. И двамата го искаме. — Бързо я съблече, после я бутна на леглото и се качи отгоре й.
Тя простена:
— Недей. Моля те, недей, татко!
Но той не й обърна внимание. Продължаваше да прониква в нея, докато накрая въздъхна:
— Ох! — И престана. — Прекрасна си.
Тогава я обзе ужасната злоба. Тя грабна острия нож за писма от бюрото, заби го в гърдите му и натисна надолу, после пак нагоре и пак…
— Повече няма да го правиш. — Наведе се към слабините му.
След това без да бърза взе душ, облече се и се прибра в хотела.
— Ашли… — Лицето й започна да се променя. — Сега ще се събудиш.
Тя бавно дойде в съзнание и погледна към д-р Келър.
— Пак ли Тони?
— Да. Запознала се е с Жан-Клод чрез Интернет. Ашли, губи ли ти се време от престоя ти в Квебек? Случвало ли се е внезапно да се окаже, че са минали няколко часа или дори цял ден и да не знаеш какво се е случило през това време?
Тя кимна.
— Да. Случваше се… често.
— Тогава Тони е взимала връх.
— И тогава… тогава тя…
— Да.
Следващите няколко месеца изтекоха еднообразно. Следобед д-р Келър слушаше как Тони свири на пиано и пее и наблюдаваше как Алет рисува в градината. Оставаше да обсъдят още едно убийство, но искаше Ашли да е спокойна, преди да започнат да говорят за него.
От идването й в клиниката бяха изминали пет години. „Тя е почти излекувана“ — мислеше си психиатърът.
Един понеделник сутрин прати да я повикат. Когато влезе в кабинета му, Ашли беше бледа, сякаш знаеше какво й предстои.
— Добро утро, Ашли.
— Добро утро, Гилбърт.
— Как се чувстваш?
— Нервна съм. Това е последното, нали?
— Да. Хайде да си поговорим за заместник-шериф Сам Блейк. Какво правеше в апартамента ти?
— Аз го помолих да дойде. Някой беше написал на огледалото в банята „Ти ще умреш“. Не знаех какво да правя. Мислех си, че някой се опитва да ме убие. Позвъних в полицията и заместник-шериф Блейк дойде вкъщи. Отнасяше се към мен с голямо съчувствие.
— Ти ли го помоли да остане при теб?
— Да. Страхувах се да остана сама. Той каза, че ще прекара нощта вкъщи и на сутринта ще ми уреди денонощна охрана. Предложих му да спя на дивана, а той на леглото в спалнята, но Блейк отказа. Спомням си, че провери дали прозорците са заключени и после спусна резето на вратата. Пистолетът му лежеше на масата до дивана. Пожелах му лека нощ, отидох в спалнята и затворих вратата.