Пилето

Опънах телената мрежа върху скелето й и я заковах. После нахвърлях пясък по дъното на двете странични клетки и пренесох в тях всичките канарчета, с изключение на Пилето, която оставих в стаята си. В лявата клетка пуснах женските, а в дясната — мъжките. Те се разхвърчаха като щурави и взеха да проверяват всяко нещо. Пърхаха и по самата мрежа да видят какво има навън. Малките канарчета сега за първи път видяха небето. Техният свят се беше уголемил един милион пъти. Въпреки това пространството им за летене оставаше почти същото. Понякога до мрежата се приближаваха диви птици и гледаха вътре. Алфонсо заедно с някои от малките ги прогонваше. Щеше ми се да измисля нещо, та канарчетата ми да могат да летят на воля като гълъбите. Колко чудесно би било да хвърчат свободно, да правят лупинги, да пеят и да спят по дърветата; а когато ги повикам, да се прибират в птичарника.

Отвън го боядисах в сиво и бяло. Така боядисан, съвсем приличаше на къщичка. Докато канарчетата живееха в страничните клетки, аз се залових да правя кафезите за разплод. Бях решил да оставя при всяко мъжко по едно женско. Не съм чак толкова търговец. Мъжките ще помагат при отглеждането на малките, а с по две женски работите, току-виж, се объркали.

Наредих кафезите по стената на средната част в пет реда един над друг, по три в ред; така те стигнаха от пода до покрива. Всеки кафез беше разделен на две части с плъзгаща се вратичка помежду. По този начин щях да имам възможност да отделям мъжкото от малките или и него, и тях от женската, когато тя започнеше да мъти ново люпило. Измайсторих автоматични хранилки и поилки и направих плъзгащи се табли на дъното на кафезите, за да може да се чистят лесно. Правенето на кафезите ми достави страшна наслада, все едно, че свивах свое собствено гнездо.

Мистър Линкълн ми даваше фантастични съвети. Той сам си майстореше клетките и имаше знаменити хрумвания, които аз използувах. Беше истински гений, щом ставаше дума за птици. Казах му, че имам намерение да развъдя канарчета-летци. А той прихна да се смее и взе да се върти като пумпал. Очите му се насълзиха от смях. Когато се успокои, каза, че никой няма да купи такива канарчета. Ако можещ, казва, да получиш канарче, което изобщо да не хвърчи, това вече ще е истинско постижение. Тогава хората щели да си държат канарчетата само на пръчка, не в клетка, както папагалите. Обаче и на котите щели да им харесват такива канарчета.

Кафезите завърших преди Коледа. Мъжките в страничните клетки пееха, та се късаха. За канарчето почти всяко нещо е музика. Те пееха, когато чуках с чук, когато режех с трион или когато пусках чешмата. А задуха ли вятър, това е симфония за канарчето.

Докато работех, все ги наблюдавах как летят. Алфонсо все още си оставаше шампион, но имаше двечки-трички, които бяха изучили всичките му номера: пикираха, излитаха почти отвесно нагоре, преобръщаха се рязко във въздуха. Едно от тях дори имаше свой номер: пикираше и току преди да кацне, се стрелваше право нагоре. Използуваше някак набраната скорост, за да излети отново нагоре. Бях го наблюдавал поне сто пъти, но не можех да разбера как постига това. Забелязвах само, че с разперени докрай криле за част от секундата обръща тялото си нагоре, загребва въздуха под крилете си и така се изтласква. То беше жълто като Пилето, но иначе приличаше на ястреб, досущ като Алфонсо. Не беше зло, каквито са обикновено тъмните канарчета, но се биеше, ако някое му се репчеше много. По-често обаче просто отлиташе на някоя друга пръчка. То беше едно от тези, които летяха с пълна сила.