Дневникът на капитан Блъд
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Серия: Captain Blood #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Хрусанов
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Дневникът на капитан Блъд». Краткое содержание книги:
В пристанището бяха хвърлили котва шест кораба и Блъд ги заразглежда с безпокойство, докато погледът му се спря на един двумачтов кораб, издут в средата като холандски градски съветник. Неговите очертания бяха достатъчен признак за холандския му произход и капитан Блъд се приближи до него, повика хората и се качи на борда.
— Бързам — уведоми той якия капитан — да стигна северния бряг на Хаити и ще ви заплатя добре, ако ме откарате.
Холандецът го изгледа неодобрително.
— Ако бързате, потърсете друг кораб. Аз отивам в Кюрасао.
— Казах, че ще ви заплатя добре. Смятам, че пет хиляди реала ще компенсират забавянето ви.
— Пет хиляди реала! — Холандецът го изгледа втренчено. От цялото си пътуване той не се надяваше да спечели повече. — Кой сте вие, сър?
— Какво значение има? Аз съм човек, който ще ви плати пет хиляди реала.
Капитанът на кораба присви малките си сини очи.
— Ще платите ли предварително?
— Половината. Другата половина ще получа, когато стигна там. Но можете да ме задържите на борда, докато получите парите.
По този начин той си подсигури верността на холандеца, който не знаеше, че цялата сума се намира подръка.
— Бих могъл да отплавам тази вечер — каза капитанът бавно.
Блъд веднага извади едната торбичка. Другата беше скрил в една бъчонка с вода в раклата на платноходката и тя си остана там, без никой да подозира, докато след четири дни се озоваха в тесния проток между Хаити и Тортуга.
Тогава капитан Блъд съобщи, че ще слезе на брега, плати останалите пари и се спусна по стълбата на кораба, за да влезе отново в платноходката. Когато скоро след това холандецът забеляза, че той се отправя не към Хаити, а поема северен курс към Тортуга, тази пиратска твърдина, подозренията му вероятно са били напълно потвърдени. Той обаче не се обезпокои — беше единственият човек, с изключение на Блъд, който наистина спечели от сделката на остров Мари Галант.
Така капитан Блъд най-после се завърна в Тортуга при своята флота, където вече го оплакваха като загинал. Един месец по-късно с тази флота от пет големи кораба той влезе в пристанището на Бастер с намерение да уреди дълга си, който смяташе, че има към полковник Дьо Кульовен.
Появата му там с такава сила развълнува както гарнизона, така и жителите. Но той бе дошъл твърде късно, за да изпълни намеренията си. Полковник Дьо Кульовен не беше вече там, за да се развълнува. Бяха го изпратили във Франция под арест.
Капитан Блъд беше уведомен за това от полковник Сансер, поел военното командуване на Мари Галант. Той го прие с любезността, дължима на един пират, който идва, подкрепен от такава мощна флота, каквато Блъд бе оставил в рейда.
Когато чу новината, капитан Блъд въздъхна.
— Жалко! Имах да му кажа нещо; да уредя един дълг.
— Малък дълг от пет хиляди реала, струва ми се — каза французинът.
— Наистина вие сте добре осведомен.
Полковникът обясни:
— Когато главнокомандуващият френските армии в Америка дойде тук, за да разследва обстоятелствата по испанското нападение на Мари Галант, той откри, че полковник Дьо Кульовен е ощетил френската колониална хазна с тази сума. За това имаше доказателство в една квитанция, намерена сред книжата на полковник Дьо Кульовен.
— А, значи оттам е взел парите!
— Виждам, че разбирате. — Изразът на полковника стана сериозен. — Кражбата е сериозна, срамна постъпка, капитан Блъд.
— Зная. Самият аз съм крал доста често.
— И не се съмнявам, че ще обесят господин Дьо Кульовен, горкият човечец.
Капитан Блъд кимна.
— В това няма съмнение. Но да запазим сълзите си, за да полеем по-достоен гроб, полковник.
10
Гелоуз Ки38
Невъзможно е да се определи точно дали Гелоуз Ки носи името си от събитията, които се каня да ви разкажа, или името му е било известно още преди това сред моряците. В своя дневник Дже-реми Пит не дава никакви сведения, а сега е невъзможно да се разпознае точно този миниатюрен остров. Всичко, което знаем с положителност, и то от дневника на „Арабела“, воден от Пит, е, че той представлява част от групата, позната под името Албъкърки кийз, разположена на 12° северна ширина и 85° западна дължина, на около шестдесет мили северозападно от Порто Бело.
Островчето представлява почти гола скала, посещавана само от морски птици и костенурки, които идват да снасят яйцата си в златистия пясък по брега на затворената с рифове лагуна от източната му страна. Крайбрежната ивица стръмно се спуска до дълбочина от около шестдесет фатома, а в лагуната се влиза през отвор в скалистия амфитеатър, който я оформя, широк не повече от двадесет ярда.
38
Гелоуз Ки — Рифовете на бесилката. — Б. пр.