Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
Друг водещ американски вестник „Ню Йорк Таймс“, собственост на американския евреин Артър Сулцбергер, описва възторжено как администрацията на Джонсън е „очарована от новите впечатляващи перспективи, които се откриват пред Индонезия“.
За да сме наясно защо водещите американски медии пишат така и възхваляват масовите убийства, трябва да знаем кой ги притежава.
Свободната преса е химера в САЩ
Какво би казал един американски издател, ако разбере, че в един среден български град с по-малко от 100 000 жители излизат четири-пет вестника, издания на различни собственици, които се борят в конкурентна битка с по 5001000 бройки тираж? Невъзможно, би възкликнал американецът, няма логика. Няма логика, но е факт. В САЩ би трябвало да излизат тогава по 1000 различни вестника в градове като Сан Франсиско, продължава разсъждаващият подредено човек. Колкото и да е парадоксално обаче, Америка има „по-малък коефициент“ на свободата на словото, ако нещата се измерват чрез издателското многообразие. Само в 50 американски града излизат повече от един всекидневник. Което значи, че в тези градове излизат два вестника - един сутрешен и един вечерен. Обикновено те са на един и същи собственик. Така е със: сутрешния „Нюз“ и вечерния „Таймс“ в Хантсвил, Алабама, сутрешния „Хералд Пост“ и вечерния „Нюз“ в Бирмингам, Алабама, сутрешния „Риджистър“ и вечерния „Прес“ в Мобайл, Алабама, сутрешния „Юнион“, вечерния „Нюз“ и неделния „Рипъбликън“ в Спрингфилд, Масачузетс, утрешния „Пост Стандарт“ и вечерния „Хералд Джърнъл“ в Сиракюз, Ню Йорк. Всички тези издания са на братя Нюхауз, които ги издават чрез холдинга си „Едвънс Пъбликейшънс“.
Империята на еврейските братя „Нюхауз“
Братя Нюхауз са собственици на 26 големи всекидневника, обхващащи половин Америка. Тяхно е и най-голямото американско издателство „Рендъм Хауз“ с всичките си филиали. Братята притежават и „Нюхауз Бродкастинг“, включваща 12 тв станции и 87 кабелни телевизии. В империята им влизат неделното издание „Парад“ с 22 милиона тираж, най-големите списания като: „Ню Йоркър“, „Вог“, „Мадмуазел“, „Гламор“, „Венити Феър“, „Брайдз“, „Джентълмен“, „Куотърли“, „Хауз енд гардън“ и „Селф“.
Нюхауз са наследници на руския евреин Самюел Нюхауз, емигрант от Русия от края на Х1Х в. Старият Самюел умира през 1979 г. на 84 г. и оставя империята си на двамата си сина Самюел и Доналд. Компанията им „Едвънс Пъбликейшън“ се изчислява на $ 8 милиарда.
Днес всеки репортер знае, че в САЩ раздават награди за журналистика „Пулицър“. Кой е патронът на тази награда? Йосиф (Джоузеф) Пулицър е унгарски евреин, роден в Унгария и емигрирал съвсем млад неговорещ английски в САЩ. Той въвежда нов начин на правене на новини и вестник в Сейнт Луис, където се заселва за десетина години. Там той започва като репортер във вестник, излизащ на немски език (Пулицър още не владее добре английски). През 1878 г. Джоузеф вече оглавява „Сейнт Луис поуст диспач“. Той превръща вестника в това, от което днес се оплакват българските критикари на печата след 1989 г. у нас - булевардни и близки до тълпата издания. Водещото става не статията с поучения, както е било дотогава, а скан-далната новина, разследването. Пулицър въвежда т. нар. „кръстоносен поход“ срещу видни обществени фигури. За първи път става ясно, че печатът е сила, която може да сваля политици и да диктува обществени нагласи. През 1883 Пулицър купува изпадналия в банкрут „Ню Йорк уърлд“. Негов пръв конкурент е „Хералд“ на един друг мощен издател - Бенет, който също си служи със сензационни и скандални прийоми. Пулицър печели битката с иновации -ново графично оформление, едри заглавия, много илюстрация. Първият брой прави революция - разказва за буря, опустошила щата Ню Джърси, има интервю с осъден на смърт и репортаж от екзекуция в Питсбърг. През 1887 г. Пулицър достига тираж 250 хиляди за „Ню Йорк уърлд“ (а го е купил с 15 хиляди тираж). Страниците му са нараснали от 8 на 12 през седмицата и 32 в неделя. Рекламата заема вече значителна част от обема. Джоузеф Пулицър умира през 1911 г., оставяйки състояние от $ 20 милиона.
Трите кита на американската преса - вестниците „Ню Йорк Таймс“, „Уолстрийт джърнъл“ и „Уошингтън поуст“, са в еврейски ръце