Адвокати и престъпници

— Да, моля.

Кейт пое чашата и чинийката от ръцете на възрастната дама, опитвайки се да не зяпа прекалено любопитно към огромния брилянт на пръста й.

— Реших, че е време да се опознаем — започна Абигейл, а очите й изпитателно пробягаха по лицето на младата жена. — Положително сте чула какво е мнението ми за Сандра. Между нас никога не са съществували топли чувства и открито признавам, че пет пари не давам за нея. Синът ми би могъл да се ожени за стотици жени като нея, но изборът му така или иначе е била тя…

— Имах честта да се запозная с господин Д’Арси — дипломатично отвърна Кейт.

— Значи разбирате какво имам предвид — кимна Абигейл. — Искам да ви уверя, че връзката на снаха ми с някакъв строителен работник е нещо, което не мога нито да извиня, нито да простя… — Гласът й леко потрепна. — Мисля, че синът ми не е заслужавал жена, която действа по толкова долен и елементарен начин… — Замълча за момент, ръцете й спокойно легнаха в скута. После тихо добави: — Ако излезе така, че Сандра е замесена по някакъв начин в убийството на сина ми, аз ще направя всичко възможно да я унищожа!

По гърба на Кейт пробяга хладна тръпка. Абигейл размаха ръка, брилянтът хвърли ослепителни отблясъци.

— За съжаление трябва да мислим за детето на Джеймс, моя внук. Той, заедно с честта на фамилията, е най-важното нещо в живота ми. Защото един ден ще наследи баща си и ще поеме в свои ръце съдбините на фамилията… — По лицето й пробяга лека усмивка.

— Убедена съм, че ще го стори по най-добрия начин — отвърна Кейт, просто защото не знаеше какво друго да каже.

Кралицата на могъщата империя изглеждаше напълно потънала в мислите си.

— Не е лесно да се наследи човек като Джеймс — добави унесено тя. — Но аз ще се погрижа за Джеймс-младши както подобава… — Кратка пауза, после очите й се насочиха към гостенката. — Същевременно съм дълбоко разтревожена от тази шумотевица около семейството ни. Един господ знае какво ще види детето по телевизията… — Главата й неодобрително се поклати. — Удивена съм от това какво става с днешния свят… Някога медиите се отнасяха далеч по-внимателно с хора като нас…

— Разбирам вашата загриженост — обади се Кейт. — Ситуацията съвсем не е лесна за едно 4-годишно дете.

Абигейл я стрелна с поглед, за пръв път в очите й се мерна нещо като топлина.

— Именно затова съм твърдо решена да убедя внука си, че баща му е бил наистина голям човек.

— Сигурна съм, че ще го сторите.

Очите на старата дама се забиха в лицето на Кейт.

— Но за тази цел имам нужда от помощта ви.

— Ще сторя всичко, на което съм способна, госпожо Д’Арси.

— Разчитам на това.

Кейт долови заговорническия тон на възрастната дама и в душата й помръдна любопитство.

— Внукът ми трябва да живее при мен — продължи Абигейл и на устните й се появи бледа усмивка. — Но Сандра трябва да бъде убедена, че преместването му в Д’Арси Оукс е не моя, а ваша идея…