Черен дъжд

— Няма магия — отбеляза един от наемниците и тихо подсвирна.

— Ние не търсим магия — ядосано му се сопна Кауфман.

— И все пак ни липсва един — посочи Ланг.

— Да. — Кауфман си спомни, че в НИИ бяха разрязали един от кристалите. Имаше пет отвора, но целите кристали бяха само четири. — Но се съмнявам, че има някакво значение. — Обърна се към Ланг и попита: — Това е нищо, нали?

Ланг поклати глава.

— Не виждам как това тук би могло да генерира енергия. Момичето е право — това е само изкуство. Древно, примитивно изкуство.

Кауфман се огледа наоколо и заключи:

— Да, само изкуство. Като във всяка черква, отгоре са лъскавите неща, а истините са скрити в някоя крипта.

Ланг кимна.

— Защо не свалим ултразвуковата техника тук и да видим какво ще открием?

Кауфман не отговори. Взираше се в изображението на олтара.

— Ти виждаш ли дърво в това нещо?

Ланг отново огледа жлебовете.

— Да, струва ми се. Както каза момичето, линията, „свързваща трите сфери на съществувание“.

— А тунел? — попита Кауфман. — Кристалът влиза между линиите. Това ми говори за кухина. А кухото дърво е тунел. — Той надзърна над ръба в ямата. — Или може би кладенец.

Ученият се озърна към него, после се вгледа в изображението и кладенеца зад олтара.

— Знам какво си мислиш — каза накрая. — Хайде първо да донесем ултразвуковата техника.

Няколко минути по-късно, докато Ланг подготвяше уреда за работа, Кауфман нареди на другите наемници да преместят камъка, който все още запушваше половината вход. Искаше да има повече място, за да внесат цялото оборудване, и беше сигурен, че се нуждаят от по-голям отвор, за да изнесат онова, което очакваше да открият. Но хората му не действаха със същата предпазливост като групата на НИИ и гранитната плоча се пропука по вече съществуваща цепнатина. След кратък и повърхностен оглед, те отново се опитаха да я преместят и камъкът се разцепи на две. Едната половина полетя през входа и се пръсна долу на парчета.