Черен дъжд
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:
Момичето наклони глава настрани.
— Но много прилича на…
— На какво прилича?
Сюзан се обърна към него.
— На дърво.
Кауфман отново се вгледа в линиите. Явно не можеше да си го представи.
Студентката се опита да му помогне.
— Това тук са корените. — Тя посочи най-близката част от знаците. — А това трябва да е дънерът. — Показалецът й проследи линиите до горния им край. — А спиралите са клоните и листата.
Кауфман и Ланг се вторачиха в изображението. Линиите бяха тънки, почти като драскотини. Човек трудно можеше да разпознае в тях дърво.
Тя усети колебанието им.
— Искам да кажа, че не приличат на другите знаци, които са ъгловати и прави. Тук има само криви линии.
Кауфман пак ги погледна.
— Защо вие виждате дърво, а ние не? — Той впери очи в нея. — Може би очаквате да го видите?
— Не, не очаквам. Но дървото постоянно се среща в изкуството на маите. Нарича се Световното дърво и свързва трите сфери на съществувание, подземния свят в корените му, средния свят, в който живеем ние и който е дънерът, и сферата на боговете сред клоните. Ето какво виждам тук — вече убедена, заяви тя. — Това е изкуство. Не е писменост.
Кауфман за пореден път погледна дървото и потупа Ланг по ръката. Той включи нормалното осветление и мина известно време, докато очите им се приспособят.
— Знаете ли какво е електросъпротивително заснемане, госпожице Бригс?
Тя кимна.
— Измерване на електрическото съпротивление с цел определяне минералния състав на почвените пластове. Използваме го понякога при археологически разкопки.
— Може да се използва като ултразвук — прибави Кауфман. — Сутринта направихме няколко такива заснемания, както и серия с ултразвук, и според нас тази пирамида е построена върху огромна пещера. Това би ли ви изненадало?
С Макартър се бяха досетили за пещерата, но момичето не искаше да се издава.
— Не особено. Серните изпарения все трябва да идват отнякъде, или от вулканични отвори, или от сярна пещера. Огледахме наоколо, но не успяхме да открием вход.
Кауфман се усмихна.
— Защото храмът е построен отгоре й. Водата го доказва. Ето го входа към пещерата… Той посочи кладенеца и тримата се вторачиха в тъмната бездна.
— Едгар Алън По би се гордял.
Сюзан отново впери очи в кладенеца.
Кауфман даде знак на един от хората си и нареди:
— Върни я горе при другите. И се погрижи да получат храна и вода. — После погледна студентката. — Виждате ли? Аз спазвам обещанията си.
— Предполагам, че ще се разсърдите, ако говоря за това, което видях тук, нали? — попита момичето.
— Ни най-малко — отвърна Кауфман. — Чувствайте се свободна да го обсъждате. Вашият професор Макартър сигурно ще има какво да каже по въпроса. Бих искал да го чуя.
Сюзан кимна, смутена и изненадана, но вече много по-спокойна.
Докато я извеждаха, се озърна назад към Кауфман. Той вадеше нещо от джоба си, но наемникът я помъкна към стълбището и тя не видя нищо повече.
Кауфман се обърна към Ланг.
— Ето къде Диксън е открил камъните. И петия кристал.
Това заключение изглежда не допадна на учения.
— Тоя тип е бил смахнат, не знам дали може да се вярва на нещо, казано от него. Ако кристалите са такива, каквито си мислиш, трябва да са от някаква машина. А не от… — Той махна с ръка към олтара. — От това.
— Индианците са ги намерили — убедено заяви Кауфман. — Превърнали са ги в идоли, смятали са ги за нещо свято. Боготворили са ги, защото са знаели какво могат да правят.
— Такава е версията на НИИ — отбеляза Ланг.
— Тя ги е довела дотук. Пък и нас — напомни му собственикът на „Фютрекс“. — Вече е късно да я оспорваме.
Ланг се обърна към олтара и отново включи ултравиолетовата светлина, разкривайки изсечените в камъка линии — дървото, което беше видяла Сюзан. В самата му основа имаше четири малки вдлъбнатини, още една в дънера и четири на върха.
— Просто искам да намеря някакво доказателство.
Кауфман кимна и отвори кутийката за бижута, която държеше. Вътре бяха откритите от Диксън сиви метални камъни и кристалът.
Той ги постави във вдлъбнатините — кубчетата в основата, кристала отгоре. Кубчетата влизаха точно, но не и кристалът. Кауфман го премести в средата и той потъна в кухината с тихо изщракване.
Милиардерът измъкна втора кутийка от същия джоб — беше я взел от Даниел след залавянето й. Вътре бяха кристалите на Мартин. Постави ги на различни места в горния край на изображението, като ги местеше, докато и трите паснаха идеално. Не се случи нищо.