Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
— Що за вещица е тя? — попитах.
— Могъща — изсумтя Вивиан. Аз обаче нямах предвид това.
— Силата й стихийна ли е, или се основава на занаята?
— Доста я бива в заклинанията, доколкото съм чувала — подхвърли Сара.
— Зидони може да лети и освен това е уважаван ясновидец — добави Вивиан.
Крис вдигна ръка.
— Да, Крис? — каза Сара с тона на учителка.
— Умна, могъща, летяща, няма значение. Не можете да й позволите да разбере за децата на Даяна, като се има предвид последният изследователски проект на Злия копелдак и онова съглашение, за което толкова се тревожите.
— Злия копелдак? — Вивиан го зяпна неразбиращо.
— Синът на Матю чука вещица. Изглежда, че във фамилията Клермон се предава способност за възпроизвеждане. — Крис изгледа свирепо Матю. — И какво е онова съглашение, което сте сключили? Че вещиците не трябва да се мотаят с вампири?
— И с демони. Кара човеците да се чувстват неудобно — обади се Матю.
— Неудобно? — със съмнение повтори Крис. — Същото е било и когато черните сядаха в автобусите до бели. Сегрегацията не е решение.
— Човеците забелязват създанията, ако сме в смесени групи — казах с надеждата да го укротя.
— Даяна, забелязваме те дори когато вървиш сама по Темпъл Стрийт в десет сутринта — изтъкна Крис, разбивайки на пух и прах последната ми крехка надежда, че изглеждам като всички останали.
— Паството е било създадено да налага съглашението, да ни пази от човешко внимание и намеса — продължих, без да се предавам. — В замяна ние стоим настрана от тяхната политика и религия.
— Мислете си каквото искате, но принудителната сегрегация — или съгласие, ако искате да го наричате така — често е свързана със загриженост за расовата чистота. — Крис качи краката си на масичката за кафе. — Съглашението ви сигурно се е пръкнало, защото вещиците са имали бебета от вампири. И желанието човеците да се чувстват „удобно“ е просто извинение.
Фернандо и Матю се спогледаха.
— Приех, че способността на Даяна да зачене е уникална, че това е дело на богинята, а не част от по-разпространено явление. — Вивиан беше слисана. — Десетки дълговечни създания със свръхестествени сили биха били нещо ужасно.
— Не и ако искаш да създадеш свръхраса. Тогава подобно създание ще бъде абсолютен генетичен удар — отбеляза Крис. — Случайно да знаем за някакви мегаломани с интерес към генетиката на вампирите? О, да бе. Познаваме най-малко двама.
— Предпочитам да оставя подобни неща на Бог, Кристофър. — На челото на Матю пулсираше тъмна вена. — Не се интересувам от евгеника.
— Забравих. Ти си обсебен от еволюцията на видовете или иначе казано, от история и химия. Това са изследователските интереси на Даяна. Ама че съвпадение. — Крис присви очи. — Съдейки по чутото досега, имам два въпроса, професор Клермон. Само вампирите ли отмират, или същото се отнася за демоните и вещиците? И кой от тези така наречени видове се вълнува най-много от расовата чистота?
Крис наистина беше гений. С всеки проницателен въпрос той задълбаваше все по-дълбоко в загадките на Книгата на живота, фамилните тайни на Дьо Клермон и загадките на собствената ми — и тази на Матю — кръв.
— Крис е прав — с подозрителна бързина се съгласи Матю. — Не можем да рискуваме Паството да разбере за бременността на Даяна. Ако нямаш възражения, mon coeur, май ще е най-добре веднага да заминем за дома на Фернандо в Севиля. Сара може да дойде с нас, разбира се. Така репутацията на сбора няма да пострада ни най-малко.
— Казах, че не можете да позволите на гадната вещица да научи за Даяна, а не че тя трябва да бяга — с отвращение рече Крис. — Забравихте ли Бенджамин?
— Нека не водим тази война на няколко фронта едновременно, Кристофър. — Изражението на Матю явно отговаряше на тона му, защото Крис веднага се кротна.
— Добре. Ще ида в Севиля. — Никак не ми се искаше, но не желаех и вещиците на Медисън да страдат.
— Не, нищо подобно — повиши глас Сара. — Паството иска отговори, така ли? Е, аз също искам. Кажи на Зидони фон Борке, че се забърквам с вампири от миналия октомври, откакто Сату Ярвинен отвлече и измъчва племенницата ми, а Питър Нокс стоеше със скръстени ръце и не направи нищо. Ако това означава, че съм нарушила съглашението, толкова по-зле. Без Дьо Клермон Даяна щеше да е мъртва, ако не и по-лошо.