Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
Бенджамин се усмихна. Отдръпнах се от Матю, тъй като не исках да усети страха ми. Но изражението му ми каза, че знае какво изпитвам.
— Чао засега. — Бенджамин махна жизнерадостно. — Понякога позволявам да ме гледат как работя, но днес не съм в настроение за публика. Ще се погрижа да те уведомя, ако се случи нещо интересно. Междувременно няма да е зле да помислиш дали да не споделиш онова, което знаеш. Така можеш да ми спестиш усилията да питам жена ти.
С тези думи Бенджамин изключи образа и звука. Екранът почерня, единствено часовникът отброяваше времето в ъгъла.
— Какво ще правим? — попита Мириам.
— Ще спасим онази жена — каза Матю. Яростта му беше очевидна. — Като за начало.
— Бенджамин иска да се втурнеш презглава и да се разкриеш — предупреди го Фернандо. — Атаката ти трябва да бъде добре планирана и изпълнена безупречно.
— Фернандо е прав — подкрепи го Мириам. — Не бива да атакуваш Бенджамин, преди да си сигурен, че можеш да го унищожиш. Иначе излагаш Даяна на риск.
— Онази вещица няма да издържи още много! — възкликна Матю.
— Ако прибързаш и не успееш да поставиш Бенджамин на колене, той просто ще вземе друга и кошмарът ще продължи за поредното невинно създание — каза Фернандо и постави ръка върху ръката на Матю.
— Прав си. — Матю откъсна поглед от екрана. — Можеш ли да предупредиш Амира, Мириам? Тя трябва да знае, че Бенджамин вече държи една вещица и най-вероятно ще отвлече още някоя.
— Амира не е тъкачка. Не би могла да зачене от Бенджамин — отбелязах аз.
— Не мисля, че Бенджамин знае за тъкачите. Засега. — Матю потърка челюстта си.
— Какво е тъкач? — попитаха едновременно Мириам и Крис. Отворих уста да отговоря, но Матю леко поклати глава и се спрях.
— Ще ти кажа по-късно, Мириам. Ще направиш ли каквото те помолих?
— Разбира се, Матю — съгласи се тя.
— Обади ми се по-късно да кажеш как си. — Разтревоженият поглед на Матю се спря върху мен.
— Ако трябва, задуши Даяна с вниманието си, но аз нямам нужда от бавачка. Освен това имам работа за вършене.
Мириам затвори.
Секунда по-късно Крис нанесе силен ъперкът в челюстта на Матю. После ляв къс. Матю пресрещна удара с вдигната длан.
— Вече получих един заради Даяна. — Той сключи пръсти около юмрука на Крис. — В края на краищата, жена ми събужда защитните инстинкти у хората. Но не злоупотребявай с късмета си.
Крис не помръдна. Фернандо въздъхна.
— Откажи се, Робъртс. Няма да спечелиш двубой с вампир. — Той постави ръка на рамото на Крис, готов да го дръпне назад, ако се наложи.
— Ако позволиш на онова копеле да приближи на осемдесет километра от Даяна, няма да видиш следващия изгрев, независимо дали си вампир или не. Ясен ли съм? — процеди Крис, без да откъсва поглед от съпруга ми.
— Кристално ясен — отвърна Матю. Крис дръпна ръката си и Матю отпусна юмрук.
— Никой няма да мигне вече тази нощ. Не и след това — изохка Сара. — Трябва да поговорим. Имаме нужда от много кафе. И да не си помислила за безкофеиново, Даяна. Но първо ще изляза да изпуша една цигара, пък Фернандо да казва каквото ще. — Тя тръгна енергично към изхода. — Ще се видим в кухнята — добави през рамо.
— Не излизай от сайта. Когато включи отново камерата, Бенджамин може да направи или да каже нещо, което да издаде местоположението му. — Матю подаде на Фернандо лаптопа с все още включения към него телефон. Екранът продължаваше да е черен и онзи ужасен часовник все така отброяваше изминалото време. Матю кимна към вратата и Фернандо излезе след Сара.
— Да видим дали съм разбрал правилно. Злият копелдак на Матю се е захванал с някакво домашно генетично изследване, включващо наследствено състояние, отвлечена вещица и някакви полусурови идеи за евгеника. — Крис скръсти ръце на гърдите си. Липсваха някои детайли, но в общи линии беше успял да прецени ситуацията за нула време. — Във вчерашната приказка си пропуснала някои съществени части от сюжета, Даяна.
— Тя не знаеше за научните интереси на Бенджамин. Никой от нас не знаеше. — Матю се изправи.
— Но няма как да не си знаел, че злият ти копелдак е луд като кенефен плъх. Все пак е твой син. — Крис присви очи. — Според него и двамата имате онова кръвожадно нещо. Което означава, че и двамата представлявате опасност за Даяна.
— Да, знаех, че е нестабилен. И името му е Бенджамин. — Матю предпочете да не отговаря на втората половина от забележките на Крис.