Танго
- Автор: Уоллер Роберт Джеймс
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Унискроп
- ISBN: 978-954-330-151-5
- Переводчик: Мария Чайлд
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Танго». Краткое содержание книги:
Тази вечер Сузана помага на Гейб да се качи на издигната за оркестъра площадка в северната част на балната зала, поднася му стол и масичка да си сложи бирата и пепелника. Старият акордеон никога не е свирил по-добре, докато здрачът се спуска над високопланинските плата. Тя и Карлайл танцуват до прозорците с изглед към езерото. Новото слънце се надига в западните географски ширини, над Индийския океан и Судан, а една огромна далечна камера следи светлината му. Карлайл се обръща към Гейб и му казва:
– Бавно танго, ако обичаш, добри ми приятелю.
Рей Дарджън, бизнесмен предприемач, също беше бесен – самата свирепост с диамантена халка на дясното кутре. Петнайсет години по-рано старец на име Уилистън бе открил следи от злато в един поток близо до Хълма на вълка. Един специалист по анализ на метали и руди, който дължеше услуга на Рей, му се беше обадил в деня, в който Уилистън бе посетил офиса му. Тогава Дарджън закупи правото на собственост върху парцела от стария глупак за три хиляди долара. Според Закона за мините от хиляда осемстотин седемдесет и втора година Дарджън успя да се сдобие както с Хълма на вълка, така и с хиляда и петстотинте акра земя около него почти на безценица. Това се бе оказало доста сложно, тъй като индианците протестираха срещу преминаването на обществената земя, на която се намираха техни погребални могили, в частни ръце, но благодарение на своите политически връзки Рей Дарджън бе преодолял препятствието.
Първият екип от минни инженери, който Рей беше изпратил да изследва терена, бе загинал, премазан от паднала върху им скала. Дарджън не се трогна. Както каза на жена си, "идиотите трябваше да са наясно, че не бива да опъват палатката си толкова близо до скалната козирка."
Вторият екип бе по-предпазлив, свърши си работата и уведоми Дарджън, че златото е дошло от една жила, която била толкова малка, че не струвало разходите по извличането му оттам. Освен това му казаха, че на върха на хълма открили следи от ритуални огньове, както и странни символи, издълбани в скалите, да не споменавали пък странния плясък на криле, който дочували всяка вечер, когато се оттегляли в палатките си. Но Рей Дарджън силно се интересуваше от злато, а не от "някакви си индиански магии и други фантасмагории".
В крайна сметка се оказа, че се е сдобил с хиляда и петстотин акра корозирала, камениста, суха земя, и скърцаше със зъби всеки път, когато се сетеше за този безполезен парцел, който просто си лежеше там без никакви изгледи да се намери някой глупак, на когото да го продаде. Идеята да си в бизнеса е свързана с правенето на пари, не с харченето им. Така виждаше той нещата, а продължаваше да плаща данъци за тази своя безполезна собственост.
Две години след като закупи парцела, се зашумя доста около индианските погребални могили от другата страна на хълма, върху неговата земя. Антропологът му се беше видял напълно безобиден, когато го бе помолил за разрешение да проучи и евентуално да разкопае терена, а и по онова време Рей беше зает с други проекти, така че даде писменото си позволение за разкопките, като поръча да го държат в течение на онова, което правеха. И тогава му хрумна, че от това свещено индианско място може да се направят добри пари. Много лошо, че скоро след това антропологът падна от един хълм и се уби, но това прекъсване на изкопните работи му даде време да изтегли разрешението си и да прогони учените от земята си.
Не знаеше какво да прави с могилите, но беше сигурен, че трябва да има начин те да бъдат използвани с цел печалба, и плановете за строителството на магистрала през високопланинските плата му подсказаха идеята. Щеше да издейства земята му да бъде причислена към земите за търговска дейност и да изгради тематичен парк, който щеше да нарече "Индианска земя на мистериите". Щеше да накара да разкопаят някои от могилите, да построи малък музей, в който да се изложат артефактите, и да наеме уредник, който да развежда туристите и да им разказва истории за духове. Щеше да накара туристите, поели по магистралата, да спират при неговия парк, за да разглеждат кости и грънци, да слушат страшни истории, а докато го правеха, щяха да се хранят в ресторанта, който той щеше да им построи, и да качват децата си по въртележките и влакчетата, издигнати за тази цел.