Танго
- Автор: Уоллер Роберт Джеймс
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Унискроп
- ISBN: 978-954-330-151-5
- Переводчик: Мария Чайлд
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Танго». Краткое содержание книги:
Тази вечер Сузана помага на Гейб да се качи на издигната за оркестъра площадка в северната част на балната зала, поднася му стол и масичка да си сложи бирата и пепелника. Старият акордеон никога не е свирил по-добре, докато здрачът се спуска над високопланинските плата. Тя и Карлайл танцуват до прозорците с изглед към езерото. Новото слънце се надига в западните географски ширини, над Индийския океан и Судан, а една огромна далечна камера следи светлината му. Карлайл се обръща към Гейб и му казва:
– Бавно танго, ако обичаш, добри ми приятелю.
– Мислим еднакво, сенаторе. Попитах Фланиган за същите неща. Той провери и ме информира, че Макмилън няма дългове, освен малкото пари, които трябвало да изплати за парцела си. Около хиляда-две хиляди долара. Строител е, майстор дърводелец, така казват. Трудно е да го бойкотираме, защото е дяволски добър в онова, което прави, и освен това сам си е шеф. Лекарите и адвокатите от Фолс Сити искат той да се занимава с къщите им и смятат, че е единственият, който може да свърши работата както трябва. С други думи, той е извън нормалните икономически канали.
– Сега чуй и това, сенаторе. Знаеш за Рей Дарджън.
Фланиган казва, че хората се шегуват, че не се е родил по нормалния начин, а се е пръкнал на нефтена площадка, напълно пораснал и развяващ договор в ръка. Очевидно е лесно да се повярва в това. Не само че е купувал земя около предполагаемия маршрут на магистралата в продължение на година и нещо, използвайки вътрешната информация, до която има достъп като член на Щатската комисия по магистралите, но и очевидно е използвал някои доста не почтени и тежки тактики по отношение на един от помощниците на Макмилън, някакъв преподавател в тамошния колеж.
Знаеш ли какво точно се е случило? Преди няколко дни Макмилън влетял в офиса на Дарджън във Фолс Сити и казал тихо – толкова тихо, че само секретарката го чула: "Господин Дарджън, зная за вашите измами, за които ви се полагат от пет до десет години затвор. Определили сте правилата на играта, не са зададени никакви въпроси, не е похарчен и цент. Добре, падре, ще играем по твоите правила." Без майтап, сенаторе, точно това е казал. И знаеш ли какво? Според Фланиган Дарджън напълно е замлъкнал, откакто това се е случило. Очевидно Макмилън има подозрения относно истинската причина за отклонението в маршрута, както и за това, че Дарджън е използвал вътрешна информация, за да купува земи покрай него, от които той и приятелчетата му да извлекат голяма полза. Макмилън няма да се откаже, ще ни го завре отзад.
– За бога, Кал! – За момент сенаторът замълча замислен. – Знаеш ли, при различни обстоятелства може би щях да харесам този Макмилън. Но както стоят нещата в момента, ще трябва да го заковем здраво или да му затворим устата. И най-добрият начин да се стори това е магистралата да се построи възможно най-бързо. Така всички ще забравят и птиците, и Дарджън, и Макмилън.
Когато Джак Уиймс привърши разговора си с Кал Ейкърс, той погледна календара си – шест дни до края на януари, – приближи до прозореца на офиса си в Сената и се загледа в минаващите отдолу коли. Пиковият час беше почти приключил. Зачуди се какво ли можеше да прави един дърводелец на име Карлайл Макмилън някъде из високопланинските плата по това време на деня.
Онова, което Карлайл правеше, бе да чете писмото, което беше получил от губернатора Джери Грават.
Скъпи господин Макмилън,
Позволете ми да започна с уверението, че споделям вашата загриженост за чиста околна среда, където всички ние да живеем в хармония с природата и в същото време да строим просперираща икономика. Много бих искал да обсъдим нашите общи грижи. Ето защо, по предложение на господин Рей Дарджън, щатски предприемач, помолих секретарката ми да се свърже с вас, за да уговорите час, в
който всички да седнем на масата и да стигнем до щастлив компромис по един въпрос, който трябва да бъде разрешен. Срещнем ли се, вярвам, че има поводи за оптимизъм.
Искрено ваш,
Джери