Танго
- Автор: Уоллер Роберт Джеймс
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Унискроп
- ISBN: 978-954-330-151-5
- Переводчик: Мария Чайлд
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Танго». Краткое содержание книги:
Тази вечер Сузана помага на Гейб да се качи на издигната за оркестъра площадка в северната част на балната зала, поднася му стол и масичка да си сложи бирата и пепелника. Старият акордеон никога не е свирил по-добре, докато здрачът се спуска над високопланинските плата. Тя и Карлайл танцуват до прозорците с изглед към езерото. Новото слънце се надига в западните географски ширини, над Индийския океан и Судан, а една огромна далечна камера следи светлината му. Карлайл се обръща към Гейб и му казва:
– Бавно танго, ако обичаш, добри ми приятелю.
– Не, но ще видя какво мога да открия.
– Добре, разчитам на теб. Бил, търсят ме на другата линия. Просто исках да ти кажа, че тук придвижваме нещата. Не губи вяра и се обаждай. Ако всичко продължи така, както досега, след два месеца ще обявим окончателните планове за строителството на магистралата.
– Звучи страхотно. Благодарни сме ти за помощта. По някое време бих искал да си поговоря с теб за търговското споразумение с Мексико, което те чух да споменаваш, и какво може да бъде отражението му върху всички нас в този район.
– Напълно сигурно е. Въпреки това попитах сенатора и той не предвижда да има каквито и да е негативни последици за твоя район. Напротив, смята, че може да отвори вратичка за допълнителен износ на пшеница. Трябва да затварям, Бил.
Когато лампичката на бюрото ѝ изгасна, показвайки, че Бил Фланиган е приключил с разговора, Маргарет Андрюс все още мислеше за внучката си и се чудеше каква работа би могъл да си намери зет ѝ, за да издържа семейството си. Изглеждаше така, сякаш тук, където живееха, всичко се разпадаше, работните места изчезваха, хората се изселваха. Но господин Фланиган я беше успокоил, че ще настъпят по-добри времена, и ѝ бе смигнал, когато ѝ го беше казал. Тя му вярваше и се надяваше, че ще се окаже прав. Лъчите на есенното слънце от високопланинските плата минаваха през стъклото на прозореца и падаха върху ръцете ѝ, а тя седеше, стиснала юмруци, и си мислеше, че зимата не е далеч.
Щеше ѝ се зет ѝ да бе отишъл в колеж, вместо да работи в кариерата на братята Гътридж край Саламандър и да виси по цяла вечер в кръчмата на Слийпи в Ливърмор. Допускаше, че когато настъпят студовете, той временно ще бъде освободен от работа и тогава ще се мотае из къщи с бира в ръка, ще гледа разни игри по телевизията и ще се дуе какво би направил на Колелото на късмета, стига да имал шанса да участва. Когато беше предложила да му плати таксата за обучение в колежа в града, той и се бе изсмял и бе излязъл да смени маслото на колата си. Беше предложила същото и на дъщеря си, но Марипий бе пожелала да се запише в училището по фризьорство и козметика, за да си играе с хорските коси така, както винаги правеше със своята. Бременността ѝ промени всичко това. И Маргарет Андрюс още веднъж се замисли за наближаващата зима, въпреки че лъчите на слънцето проникваха през прозореца и падаха топли върху ръцете ѝ.
ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА
– Предположенията ви са правилни. Те ще се хванат за суверенното право на държавата да отчуждава частна собственост. – Професорът от Станфорд, специалист по икономика на околната среда, разговаряше с един човек на име Карлайл Макмилън, живеещ някъде из високопланинските плата. – Петата поправка на Конституцията разрешава изземването на частна собственост в името на обществена цел, стига, разбира се, да се плати обезщетение на собственика. Когато става въпрос за придобиване на право за строителство на магистрали, законът е пределно ясен. Секретарят на Министерството по транспорта е упълномощен – и тук цитирам буквално Конституцията на САЩ, – "да изземва, влиза във владение и да придобива собственост върху такава земя чрез покупка, дарение, конфискация или по някакъв друг начин, съответстващ на законите в Съединените американски щати." В този случай "съответстващ на законите на САЩ" означава, че трябва да ви компенсират, но също така и че може да ви я отнемат.
– В такъв случай няма нищо, което да мога да направя, така ли?
– Ще трябва да се защитавате с други средства. Всъщност трябва да преминете в атака. От онова, което ми казахте, разбрах, че е имало някакви безсмислени криволици из маршрута. Виждал съм подобни неща и преди, много пъти. Внимателно проучете данните, дадени от инженерите, накарайте ги да оправдаят маршрута, който са избрали. Поне в петдесет процента от случаите това се оказва невъзможна задача за тях. Ще ви изпратя някои материали, които ще ви дадат добра насока как точно да го направите.
Професорът се загледа в студентите, минаващи под прозореца му в Пало Алто. Червени раници. Сини раници. Билетът му за конференцията в Мелбърн.
– После, онези птици, които споменахте. Ястребите на Тимерман. Разкажете ми малко повече за тях.
Карлайл описа как двамата с Мур бяха идентифицирали ястребите и какво се беше случило след това.
– Те в списъка на застрашените видове ли са? – попита професорът.
– Не, защото всички са смятали, че отдавна са изчезнали, но са номинирани да влязат в него. Коалицията за защита на грабливите птици работи върху това. – Карлайл се облегна на вратата на телефонната кабина във Фолс Сити. Беше построил около една трета от зимната градина, поръчана от един местен адвокат, и се опитваше да се съсредоточи върху работата си, но гневът, породен от предстоящото строителство на магистралата, го връхлиташе на вълни, намаляваше, после отново прииждаше.