Саблено море

— Магьосниците споменаха ли нещо за съдбата на „Морски дух“? — обади се Кати-Бри. — Знаят ли дали всичко е наред?

— Казват, че не са чули да го е сполетяло нещо лошо. А те имат добри връзки на пристанището, включително и сред пиратите. Ако „Морски дух“ беше потънал нейде наблизо, пиратите дълго щяха да празнуват.

Това не бе кой знае какво потвърждение, но останалите трима се почувстваха обнадеждени.

— Което ни връща обратно на въпроса за Морик — рече Дризт. — Ако Крий се опитва да нанесе първия удар, за да накара Дюдермонт и Уолфгар да се откажат от преследването, не е изключено да вземе Морик на прицел.

— Че каква връзка може да има между Дюдермонт и Морик? — запита Кати-Бри. Напълно логичен въпрос, на който Дризт нямаше отговор.

— Може пък Морик да е в заговор с Крий? — предположи Риджис. — Може да е неин информатор?

Дризт поклати глава, още преди полуръстът да беше довършил. От кратката си среща с Разбойника не бе останал с впечатлението, че той е способен на такова нещо, макар да бе принуден да признае, че Морик съвсем не изглеждаше неподкупен.

— Какво знаем за тази Крий? — попита той.

— Знаем, че не е тук — нетърпеливо отговори Бруенор. — Което значи, че само си губим времето!

— Така е — съгласи се Кати-Бри.

— На север зимата вече е дошла — напомни им Риджис. — Може би е по-разумно да започнем издирванията си на юг?

— По всичко личи, че Крий зимува някъде на север — възрази Дризт. — И слуховете, и Морик, и Йоси Локвата твърдят, че пристанището й е някъде там.

— Бреговата линия между Лускан и Морето на неспирния лед не е никак малка — рече Бруенор.

— Значи ще изчакаме? — обнадеждено предположи полуръстът.

— Значи тръгваме на път — отсече джуджето и тъй като Дризт и Кати-Бри бяха напълно съгласни, четиримата приятели напуснаха Лускан още същия ден, само няколко часа след Морик и Белани.

Ала магьосницата и лусканецът, които използваха магия и знаеха точно къде отиват, вече бяха далеч напред.