Саблено море

— Момчето ли е търсела? — попита Бруенор.

— Или пък е искала да сплаши Дюдермонт, който я преследва вече месеци наред — намеси се Арумн, който бе добре запознат с положението, благодарение на дочутото от моряците, с които беше пълна кръчмата му.

— Или едното, или другото — потвърди Дризт. — Затова се й върнахме — за да разберем кое от двете.

— А откъде да сме сигурни, че „Морски дух“ вече не е на дъното на морето? — обади се Риджис.

Миг по-късно му се искаше изобщо да не си бе отварял устата — дори мисълта за нещо подобно можеше да прекърши Бруенор. Въпреки това въпросът беше напълно основателен, дотам, че Кати-Бри и Дризт бяха решили да го зададат на Арумн, още отпреди да се върнат в Лускан. Сега и двамата вдигнаха въпросителни погледи към ханджията.

— Не съм чул нищо такова — отвърна кръчмарят. — Но ако Шийла Крий е потопила „Морски дух“, може да минат месеци, докато новината стигне дотук. Ама не ми се вярва. Из пристанището се говори, че никой не е в състояние да надвие кораба на Дюдермонт в открито море.

— Ще се погрижиш ли да научиш колкото се може повече? — помоли го Дризт.

Арумн кимна и даде знак на Йоси също да поразпита тук-там.

— Силно се съмнявам Шийла Крий да е успяла дори да се доближи до „Морски дух“ — рече Дризт и заради Бруенор се постара да придаде напълно убедено звучене на гласа си. — А ако е, то покушението срещу дома на Дюдермонт е било дело на малцината оцелели от шайката й, отчаян опит да си отмъстят заради понесения погром. Пет години плавах с Дюдермонт и мога да те уверя, че така и не срещнах кораб, който да е в състояние да се справи сам с „Морски дух“.

— Или пък с магьосника им, Робилард — додаде Кати-Бри.

Бруенор продължи да се взира изпитателно в тях, с мъка сдържайки нарастващата тревога за своя изгубен син.

— И какво, сега стоим и чакаме, така ли? — попита той след малко, а от тона му ясно личеше, че подобна перспектива никак не му се нрави.

— Настъпващата зима изважда „Морски дух“ от играта — понижи глас Дризт, така че само тримата му приятели да го чуват. — А и Шийла Крий надали ще рискува да излезе в ледените северни води. Предполагам, че ще остане да зимува някъде.

Това като че ли донякъде успокои Бруенор.

— Значи трябва да открием къде! — решително заяви той. — И да си вземем обратно бойния чук!

— И може би тогава Уолфгар ще се завърне при нас — добави Кати-Бри. — Щитозъб отново ще се върне в десницата на своя господар, а Уолфгар ще открие истинското си място.

Бруенор вдигна халбата си в безмълвна наздравица за това обнадеждаващо пожелание и останалите сториха същото, макар и четиримата да разбираха, че макар подобен развой на събитията да бе възможен, пътят пред тях най-вероятно бе много по-мрачен и пълен с опасности.