Розариум

От Севлиево до разклона за Горна Росица не срещна нито едно превозно средство. Фаровете на джипа осветиха указателната табела — според уговорката трябваше да се чакат на затревеното островче между входа и изхода към главния път Спря и изгаси светлините. Часовникът на таблото показваше 03:25 — трябваше да изчака Бранимир, дано всичко е него да е наред. Стоил Стоев спусна седалката назад и затвори очи. „Най-тъмно било преди разсъмване. Глупости — най-тъмно е, когато затвориш очи. Повечето хора изкарват живота си така.“ Мислите му се зареяха назад в миналото:

Макар и израснал в Перник, Бранимир не цепеше басма на никого. В началото най-отворените в класа, „хай левълът“, опитаха да му лепнат прякора Канзаса. Групата Kansas беше на върха на вълната по онова време, но подтекстът беше обиден — онези бяха превели най-известното им парче „на пернишки“. Dust in the Wind — „Пепел у ветеро“. Само дето перничанинът не им обърна никакво внимание и прякорът безславно умря. След този случай Стоил открито му се възхищаваше. И имаше защо — Бранко се движеше в компанията на по-големи момчета, спортисти и чейнджаджии, което би го направило извънземен в очите на съучениците му, но той не търсеше популярност. Самочувствието му се дължеше на вътрешна увереност, че е по-умен от другите, те пък го считаха за надут. Наистина имаше блестящи идеи, но понякога се случваха и издънки — както в онази „врътка“ е дънките, на финала на която се наложи Стоил да го отървава. Не че Бранимир не се включи в търкала, но по принцип той винаги е бил склонен да решава проблемите е преговори и убеждения. Този случай имаше три важни последствия — циментира приятелството им, зарекоха се да не се занимават с измами и Бранко стигна до идеята, че не е лошо да са под нечие крило. Така започнаха да бачкат за Любо Капитански — ако ще чиракуват, да е при най-добрия. Това беше страхотен скок в уличната йерархия, но партньорът му все говореше, че го правят само временно.