Ветровещ

— Адмирале, търпението ми се изчерпва. Къде. Е. Карторският катер?

Кахена нацупи устни.

— Ама че сте непреклонни и двамата. Какво ще кажете за това… — тя подаде картите на Кейдън. — Ще ви кажа къде е корабът, ако спечелите на таро.

— Не, адмирале. Ще ни кажете още сега.

— Само една ръка. Най-силната печели.

— Съгласна — думите изскочиха от устата на Сафи, преди да ги бе обмислила. Преди да прецени що за съперник беше Кахена. Но жената не лъжеше: ако изгубеше, тя щеше да им каже къде бе изчезналият кораб.

А щом сделката беше сключена, пръстите на Сафи тозчас застинаха.

Адмиралът на Червените платна се усмихна. Димът се уви около кафявите й зъби. После разбърка сръчно картите два пъти и раздаде на всяка по четири. Пръстенът й проблясваше.

— Обръщай — изкомандва тя.

Сафи ги обърна. Ръката беше добра и макар да беше напълно сигурна, че не се издава, тя се постара допълнително да запази непроницаемия израз на лицето си.

— Размяна? — попита подкупващо Кахена.

Ноздрите й се разшириха победоносно. Но това беше блъф. Лъжа. Един лек поглед стигна на Сафи, за да го усети.

— Сменям две карти — момичето плъзна най-слабите си две карти и взе нови от колодата. Императрицата и вещицата. Отлична комбинация.

Но когато Кахена размени само една от картите си, в сърцето на Сафи се настани тревога. Да не би да е сбъркала? Пак ли се повтаряше случката от Веняса? Да не би да разчита грешно и пак да влезе в капана…

— Покажи си картите.

При заповедта инстинктът й се намеси. Сафи ги свали и Кахена стори същото.

Сафи печелеше. На косъм. Безименният монах на Кахена удвои силата на ръката й, но комбинацията на Сафи от вещицата, императрицата, слънцето и раждането накрая спечелиха. И Сафи най-сетне се осмели да погледне към Кейдън.

Очите му грееха, а когато се наведе към Кахена, на лицето му играеше усмивка и в движенията му се долавяше нова енергия.

— А, сега кажи къде е корабът, адмирале.

— Добре — драматична въздишка. — Прибрах го в моята флотилия, както би сторил всеки човек с малко ум в главата. Катерът е хубав, бърз и аз много се надявам, че няма да си го искате обратно.

Замълча, за да всмукне от лулата. После думите й се процедиха сред мъглив облак:

— Колкото до екипажа, него продадох на арената. Вещерите утре ще участват в борбите, а другите… Всяка хубава схватка има нужда от овце за пушечно месо.

Истина, истина, истина.

Но още докато истината стопляше кожата й, Сафи усети как коремът й се преобърна.

Кейдън явно усети същото, защото лицето му стана ледено. Шлифованият измамник изчезна, остана хладният, сериозен ад-бард. Той стана; Сафи го последва.

Адмирал Кахена се подсмихна.

— Много се надявам пак да се срещнем.

— Надали — обеща й Кейдън и без да докосва Сафи, й даде знак да върви напред към вратата.

— Ами срещата ни на дъното на адските порти? — изчурулика Кахена подире им. — Чаках я с нетърпение.