Ветровещ

Сафи мигом я хареса.

— Нали разбираш — продължи Кахена, — че аз ръководя най-голямата флотилия на Червените платна в Яданско море? Ако си толкова глупав, че да забиеш ножа в гърба ми, ще бъдеш мъртъв още преди да стигнеш вратата.

— Тогава, ако предпочиташ — отвърна Кейдън все така равнодушно, — двамата с теб може да продължим разговора си на дъното на адските порти. Чувал съм, че кръвта бързо изтича от бъбреците. Може да се срещнем там, преди да е ударил следващият час.

Кахена го изгледа, докато потропваше с пръсти по масата. На десния й палец имаше дебел пръстен от нефрит, който тракаше ли, тракаше по дървото. Накрая на лицето й се изписа усмивка.

— Кой си ти? Не съм свикнала с мъже, които имат остър език и приятна външност. А ти — тя извърна поглед към Сафи, — седни, момиче. Имаш честната ми дума, няма да те ухапя.

Истината в това твърдение бе тъй очевидна, че Сафи се подчини и седна от другата страна на Кахена. Отблизо се виждаше добре, че картите таро са със зелено-син гръб и оръфани краища.

Сафи започна да барабани по коленете си — ръцете я сърбяха да разбърка картите. Да поиграе. Но си наложи да погледне към адмирал Кахена и да я разгледа внимателно. Успя да види през блясъка на магията. Макар по природа да беше красавица, не беше първа младост и зъбите й бяха потъмнели от кафеникави петна.

Сафи разбра защо, когато Кахена й рече:

— Я ми подай онази лула, момиче.

Сафи й я подаде; Кейдън погледна ядосано.

— Не сме дошли тук за удоволствие, адмирале. Тук сме заради един кораб, който си превзела преди три дни.

— Пламък — измърмори Кахена на лулата си, а после всмукна дълго.

Белият дим се плъзна между зъбите й и тя измърка:

— Трябват ми подробности. Аз превземам много кораби. Споменах ли, че имам най-голямата флотилия в Червените платна? — и се наведе прелъстително към Кейдън.

За учудване на Сафи, той отвърна със същото. Пред очите й той се преобрази в шлифования измамник. Този ярък контраст и бързата промяна бяха смайващи. Тъй съвестният и напрегнат ад-бард на име Кейдън се отпусна и на негово място се появи чаровникът с пленителна усмивка, шлифованият измамник.

Той пусна една такава усмивка и гневът пламна у Сафи. Яростен гняв. Омаян гняв. Объркан гняв. Защото точно тази трижди проклета усмивка я беше забъркала в кашата във Веняса.

— Корабът, който търся, е морски катер. Екипажът е облечен в зелено.

— Марстошко зелено или карторско? Ох, ама че глупаво от моя страна — тя засмука лулата си, сетне се обърна към Сафи.

Пръстите на момичето забарабаниха по-бързо.

— Никога не съм виждала други двама души, които толкова много да приличат на карторци. Тази светла косица и тези лунички. Късметлии сте, че още никой не ви е одрал кожите на нашата малка територия.

— Отговори на въпроса — гласът на Кейдън стана коравосърдечен и чарът му вече се изчерпваше. — Къде е карторският катер?

— На дъното на залива.