Притъмняващото небе [bg]

Виното, което ни наля, ни опи.

Сълзите не спират да текат от очите ми.

Видението, което ни показа, беше измамно.

Полетът не ще спаси птицата.

Стрелецът не ще устои на атаките, а конникът ще попадне в капан.

— Като самия него — промърморих аз, подавайки псалтира на Дънивед. — Явно Мидълтън се е разкъсвал от вина и страх и е осъзнавал, че е набелязан за жертва.

Доминиканецът заразглежда псалтира, а аз и Дьо Монтегю преровихме останалите вещи на Мидълтън, но не открихме нищо интересно.

— Явно човекът е бил обезумял от страх — отбеляза Дънивед, оставяйки псалтира, след което се обърна с лице към разпятието и се прекръсти.

— Но защо убиецът е избрал точно този начин на действие? — Дьо Монтегю седна на едно столче и впи поглед в мен. — Защо не напада жертвите си с кама в мрака или пък със стрела, изстреляна от сенките?

— Истинско коварство — отговорих аз, сядайки на леглото. — Мидълтън, който открито се е молел за Божията закрила, беше убит в параклиса. По този начин убиецът не само премахна още един от аквилите, но и лиши всички затворени в крепостта от място за молитва и утеха. Докато Божият дом не бъде осветен наново от епископа, в него не могат да се отслужват литургии. Ако Мидълтън е бил убит, а аз мисля, че е така, загадките се задълбочават още повече. Как е било извършено убийството му? Изглежда, параклисът разполага само с два входа — вратата в ризницата, но тя е здраво залостена, и предната врата, но тя пък беше заключена отвътре. Откъде тогава — въздъхнах аз, — се е промъкнал убиецът? И как е успял да изненада уплашеното орле, което несъмнено е било нащрек? Освен това Мидълтън е бил силен противник, но нападателят му все пак е успял да го надвие и да го провеси от таванските греди като парче месо. Как? Да не забравяме и поредното подигравателно стихче.

— Да, но за разлика от останалите аквили Мидълтън не беше хвърлен от някоя бойница или кула.

— Така е, но той също е паднал отвисоко — възразих аз. — Убиецът му го е блъснал от стълбата в олтара с примка на шията. Не забравяйте, че Мидълтън и Рослин са избягвали високите места.

— Значи смятате, че е бил нападнат от коварен убиец? — попита Дънивед.

— Разбира се — отговорих. — Планът му е бил да потопи замъка в отчаяние и да покаже на лорд Гавестън, че не може да се скрие от смъртта. Въпреки молитвите си Мидълтън увисна на въжето и трупът му послужи като предупреждение към господаря му.