Сълзата на дявола [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг

Перейти на страницу:

— Онзи ненормалник. Стрелецът от метрото. Какво става с него?

— Не знаят много. Странно е. Чува се за някаква терористична група. Други говорят за крайнодясна групировка. Няколко души смятат, че всичко е само заради парите. Няма единодушно мнение.

— Трябва ми нещо, върху което да се фокусирам.

— Да се фокусираш ли? Върху какво да се „фокусираш“?

Тимъти погледна гладно към близката маса, където някакъв човек ядеше мусака.

— Кенеди е поставен под голям натиск. Не е честно.

— И защо не, дявол да го вземе? Той е глупак.

Журналистът нямаше намерение да обсъжда компетентността на кмета. Каквото и да се говори за управлението на Джералд Д. Кенеди, за 25 бона Спейд Филипс щеше да убеди света, че той не е глупак. Затова продължи:

— Как се справя Бюрото?

— Случаят е много заплетен — отвърна Тимъти, който мечтаеше да стане агент, но съдбата го бе осъдила да се проваля във всяко начинание. — Правят всичко възможно. Откриха скривалището на престъпниците. Не си ли чул?

— Чух. Чух също, че пак се измъкнал, но преди това им устроил такова забавление, че напълнили гащите от страх.

— Никога не сме се сблъсквали с нещо подобно.

„Не сме?“

Филипс кимна съчувствено:

— Виж, опитвам се да ви помогна. Не искам предаването да протече, както са го планирали в станцията. Затова те извиках.

Тимъти примигна с телешките си очи:

— Моля? Вече са го планирали?

— Да.

— И какво по-точно? Какво са планирали?

— Да наблегнат на провала в театър „Мейсън“.

— Какъв провал? Те го спряха. Почти няма жертви.

— Не, не, не. Проблемът е, че са могли да очистят убиеца, а са го оставили да се измъкне.

— Това не е грешка на Бюрото. Това беше так-оп при висока населеност. Имаше страшно много хора.

„Тактическа операция при висока населеност“, досети се Филипс. Предположи, че Тимъти е научил израза не в щабквартирата на ФБР, а от някой роман на Том Кланси. — Разбира се. Но като прибавим и другите слухове… Какви други слухове?

— Че Кенеди искал да плати на престъпниците и ФБР заложило някакъв капан. Само че се провалили и убиецът се ядосал и сега избивал хората само за удоволствие.

— Глупости.

— Аз не твърдя…

— Не е честно — прекъсна го Тимъти; звучеше, сякаш всеки момент ще заплаче. — Агентите ни обикалят целия град, вместо да си стоят вкъщи при семействата. Празник е. Цяла нощ изпращам факсове…

Млъкна рязко — явно усети, че е издал истинската си функция в главната щабквартира.

— Не казвам, че аз мисля така — побърза да го успокои Филипс. — Просто казвам какво са запланували да излъчат. Този мръсник избива мирни граждани. Трябва да има виновен.

— Ами…

— Има ли друг, върху когото да фокусираме вината? За да не критикуваме ФБР.

— А, за такова фокусиране ли ставало дума?

— Споменавал ли съм „фокусиране“?

— Да, преди малко… Какво ще кажеш за полицията?

— Може те да са се издънили…

Филипс се зачуди колко ще му плати Уенди Джефрис за материал, според който основната вина е на окръжната полиция (която, в крайна сметка, бе пряко подчинена на кмета Кенеди).

— Продължавай. Това предложение не ми харесва.

Тимъти се замисли. Усмихна се:

— Чакай. Имам идея.

— Добра ли е?

— Ами, бях в главния щаб и чух нещо странно.

Тимъти се намръщи, лицето му посърна.

— Я, тази мусака наистина изглежда вкусна. Искаш ли да ти поръчам? — предложи журналистът.

— Добре. И, да, мисля, че идеята е добра.

Трета част

Трите сокола

„Изследването на вариациите на почерка е много важно. Различните разновидности трябва да бъдат внимателно изучени. При сравнение на вариантите на една и съща дума могат да бъдат установени както естествени разлики, така и непривични еднаквости в начина им на изписване.“

Осбърн и Осбърн,

„Проблеми при анализа на съмнителни документи“

20.

19.00

Столицата на свободния свят!

Колата на Кейдж за пореден път пропадна в дупка.

— Проклет град — изсъска той.

— Внимавай — предупреди Паркър.

Кимна към парчетата стъкло, които крепеше внимателно, като новородено, в скута си. Бе погледнал жълтите листове, но те бяха прекалено обгорели, за да разчете имената на третата и четвъртата цел. Трябваше да ги анализира в лабораторията.

Продължиха по разбития паваж, под отдавна изгорели улични лампи, които никой не си беше дал труда да подмени, покрай голи колове, върху които някога са висели пътни знаци, отдавна откраднати или съборени от вятъра.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?