Сълзата на дявола [bg]

Из стаята хвърчаха парчета стъкло, трески, метални частици.

Паркър залегна на пода, скъпоценният бележник бе останал на бюрото. Опита да го грабне, но в пода пред него се забиха няколко куршума и той отскочи отново към стената.

Лукас и Кейдж пропълзяха навън и залегнаха в коридора с извадени пистолети. Наоколо звучаха крясъци, призиви за подкрепления, викове за помощ. Тоби Гелър се отблъсна от бюрото, но краката на стола се закачиха в една неравност на пода и той се строполи по гръб. Мониторът избухна, поразен от десетина куршума. Паркър отново понечи да се хвърли към бележника, но в стената над главата му се забиха още куршуми, явно предназначени за него, и той отново се хвърли по корем на пода.

Даде си сметка, че се страхува да не го ранят почти колкото от смъртта. Как щеше да обяснява на хухалите, че са го простреляли в болницата? Нямаше да понесе да му отнемат бащинството.

Стрелбата спря за миг и Паркър запълзя към Тоби Гелър. Гробокопача обаче, скрит някъде навън, върху някой покрив може би, свали мерника и откри огън по тенджерата с плодовете. Тя също бе оставена с определена цел. Куршумите отскачаха от нея и наоколо захвърчаха искри. Бензинът се възпламени.

Паркър отхвърча през вратата в коридора. Приземи се до Кейдж и Лукас.

— Не, Тоби! — изкрещя.

Опита да се върне в стаята, но от вратата блъвнаха пламъци.

Лукас и Кейдж крещяха по мобилните си телефони.

— … може би на покрива! Не знаем… Извикайте пожарната… Един агент е убит. Двама… Още е там. Къде, по дяволите?

Гробокопача продължаваше да стреля.

— Тоби! — изкрещя отново Паркър.

— Помощ! — обади се Гелър. — Някой да ми помогне!

Паркър зърна младежа от другата страна на огнената завеса. Лежеше свит на пода. Целият апартамент бе в пламъци, но Гробокопача продължаваше да стреля. Скоро пламъците скриха от погледите им Гелър. На Паркър му се стори, че масата, на която бе оставил бележника, гори. Не, не! Списъкът със следващите цели на убиеца щеше да стане на пепел!

Отнякъде долитаха гласове:

— … къде е?

— … става? Къде? Заглушител и супресор на дулните искри. Не можем да го открием… Не се вижда, не се вижда!

— Не, по дяволите, още стреля! Навън има ранен! Господи…

— Тоби! — изкрещя Кейдж.

Той също опита да се върне в стаята, изпълнена с буйни оранжеви пламъци и черен дим. Невероятната горещина и ужасяващите черни дупки от куршуми, които се появиха в стената над главата му, обаче го спряха.

Убиецът продължаваше да стреля. Още и още.

— … онзи прозорец… Не, опитайте през другия.

— Извикайте пожарната! — изкрещя Кейдж. — Искам ги веднага тук!

— Идват! — обади се Лукас.

Воят на огъня погълна гласовете им.

Чуваха се само призивите на бедния Тоби Гелър:

— Помощ! Моля ви! Помогнете…

Гласът му заглъхна.

Лукас понечи да се втурне да му помогне, но една греда от тавана се срина на няколко педи от нея и едва не я смачка. Тя изпищя и се търкали по гръб. Полузадушен от дима, едва крепейки се на крака, Паркър ѝ помогна да се премести към изхода. В коридора нахлуха пламъци и запълзяха безмилостно към тях.