Страшният съд [bg]

— Кога ще запълните това? — попитах и кимнах към траншеята.

Той ме погледна и рече:

— Като поизсъхне малко. Затова оставих булдозера тук.

Той положи своя край на дъската на земята и ми каза да сторя същото. Беше широка около трийсет сантиметра, почти пет сантиметра дебела и може би пет метра дълга. Постави я в ъгъла на основата и моят край увисна навътре.

— Съвсем малко не достига — рече Джесика, наведе се и дръпна дъската върху стената.

Дино ме погледна и рече:

— Помогни ми за това.

— Могат да оправят тук нещата, скъпа — казах и посочих, — но няма да имат прав ъгъл откъм другата страна. Виждаш ли?

— Малко е встрани — рече тя. — Никой няма да вижда този ъгъл. Ще посадим дърво или нещо такова.

— Скъпа — казах. — Не може. Той е прав.

Лицето й се сбръчка и тя се извърна и погледна към края на езерото.

— Това е нашата къща — рече тя, като се обърна към мен. — А ти стоиш тук и ми се усмихваш, сякаш всичко е наред?

— Не е наред. Хайде — казах, пристъпих към нея и й подадох ръка. — Ще трябва да поправим нещата, не можем да градим върху такива основи. Ще се получат дупки навсякъде. Дори ако можем да скрием кривините отвън, вътре ще бъде пълна бъркотия.

— Ако строежът не продължи, ще изгубим цялата проклета зима — рече тя. Бръчиците около очите й се вдълбочиха.

— Ще се оправим — рекох и взех ръката й в своята.

Дино мушна ръце в джобовете си и погледна към небето.

— Ще вали — каза. — Вие ми кажете кога ще могат да се върнат и да преправят тези основи.

Тръгна навел глава и се качи в колата си.

Джесика издърпа ръката си и се запъти към къщата. Последвах я и се опитах да я прегърна, докато прекосявахме моравата. Силен порив на вятъра запрати дребни камъчета в лицето ми.

— Искаш ли да изпека пържоли, преди да е заваляло? — попитах, когато влязохме вътре.

— Не съм гладна — отвърна тя. — Мислех си, че ще вечеряш в хижата. Ще ви притопля спагети — за теб и за Томи.

Улових я за раменете.

— Хайде, имаме всичко, за което сме си мечтали. Не постъпвай така. Ще оправим нещата и ще продължим напред. Засега и тази къща ни е достатъчна.

— Забелязвал ли си как за теб всичко е достатъчно? — попита тя и оголи зъби във фалшива усмивка.

— Какво лошо има в това?

— Че всичко е на средно ниво — отвърна. Обърна се и прекоси стаята към стълбите, като ми говореше през рамо, докато вървеше. — Средният коефициент на интелигентност е сто. Средният доход е трийсет и пет хиляди на година. Средностатистическата омъжена двойка прави секс веднъж седмично. Това хубаво ли ти звучи? Ние му даваме десет милиона долара и този кучи син ни предлага изкривена къща.