Брит-Мари беше тук [bg]

27

Много странно преживяване е да се взираш в дулото на пистолет. То те поглъща. Пропадаш в него. След няколко часа полицаи от града ще дойдат в пицарията и ще попитат Брит-Мари как е изглеждал младият мъж, как е бил облечен, дали е бил висок или нисък, дали е имал диалект или акцент. Но единственото описание, което Брит-Мари ще може да им даде, е: „Той държеше пистолет“. Един от полицаите ще я помоли да разбере, че при обирите става дума за пари и че тя „не бива да го приема лично“.

Разбира се, на него ще му е лесно да го каже, но всъщност е особено трудно да те заплашат с пистолет, а ти да НЕ го приемеш доста лично, такова е твърдото убеждение на Брит-Мари.

– Отвори проклетата шибана каса, по дяволите! – изръмжава ѝ крадецът.

Впоследствие Брит-Мари ще си спомни, че гласът му е прозвучал все едно говори на инструмент, а не на човек. Някоя опитва да стигне до касата, но Брит-Мари стои на пътя ѝ и сякаш се е сраснала с пода.

– ОТВАРЯЙ! – изревава крадецът по такъв начин, че Някоя и мъжете с шапките инстинктивно закриват лицата си с ръце, все едно това би помогнало.

Но Брит-Мари не помръдва. Шокът я парализира до такава степен, че тя не може дори да се уплаши. Не знае, разбира се, защо го прави, но хората имат множество качества, за които сами не подозират, докато към тях не бъде насочен пистолет. Така че, за своя изненада и за ужас на Някоя и мъжете с шапките, Брит-Мари се чува да казва:

– Първо трябва да купите нещо.

– ОТВОРИ! – надава вой крадецът.

Но Брит-Мари не помръдва. Хваща превързаната си ръка със здравата. И двете треперят, но днес просто беше тежък ден и вече ѝ е дошло до гуша. Затова отговаря възможно най-грижовно:

– За да се отвори касата, трябва да се въведе някаква сума, нали разбирате? За да не се объркат касовите бележки.

Пистолетът подскача в ръката на крадеца. Както от гняв, така и от изненада.

– АМИ, ПРОСТО ВЪВЕДИ НЕЩО!

Брит-Мари сменя местата на ръцете си. Пръстите ѝ са хлъзгави от пот. Но явно нещо в нея решава, въпреки бурните протести на разума, че в живота ѝ е настъпил подходящ момент да прояви малко твърдост.

– Трябва да разберете, че не мога да въведа каквото и да е. Иначе касовата бележка ще е грешна.

– ДРЕМЕ МИ ЗА ШИБАНАТА КАСОВА БЕЛЕЖКА, ТЪПА ВЕЩИЦА! ОТВАР... – крещи крадецът.