Брит-Мари беше тук [bg]

– А сега определено е време това да спре! – изсъсква тя заплашително.

Доколкото си спомня, това е първото заплашително нещо, което е правила през живота си.

Може да се каже, че в помещението настава леко противоречиво настроение. Психо очевидно не знае какво точно да прави с пистолета си, а междувременно никой от присъстващите не смее да реагира. Брит-Мари поглежда недоволно обувките му.

– Мила съм пода.

– ЗАТВАРЯЙ СИ УСТАТА, ДА ГО ЕБА! – крещи Психо.

– Определено не смятам да го направя – отговаря Брит-Мари.

Капки пот се стичат през дупките в шапката на Психо. Той се завърта наоколо, вдигнал пистолета на нивото на очите си, и мъжете с шапките се хвърлят обратно на пода. После се вглежда с омраза в Брит-Мари още веднъж и се втурва навън.

Вратата иззвънява щастливо, а краката на Брит-Мари се огъват и тя пада на земята. Отново губи представа за горе и долу и първоначално не разбира, че това, което я вдига нагоре, са треперещите ръце на Вега и Омар. Брит-Мари усеща как реверът на сакото ѝ се измокря от сълзи, но не знае колко от тях са на децата и колко са нейни, нито пък кога точно спира да се намира в прегръдките им и вместо това те се озовават в нейните. Но щом усеща, че децата са на път да паднат, намира сила да се изправи сама. Защото жените като Брит-Мари правят така, намират сила, когато трябва да го направят заради някого другиго.

– Извинявай, извинявай, извинявай, извинявай, извинявай – повтаря Вега задъхано.

– Шшш – прошепва Брит-Мари и залюлява Вега и Омар в прегръдките си.

– Извинявай, че те нарекох вещица – хълца Вега.

– Определено не е нещо, което да не съм чувала преди – успокоява я Брит-Мари.

Внимателно слага децата да седнат на два стола. Завива ги с по едно одеяло и им прави топъл шоколад от какао, защото това искаха децата на Кент, когато бяха малки и се събудеха нощем, след като са имали кошмари. Качеството на какаото може и да е съмнително, тъй като Някоя обещава, че е „почти какао, да! От Азия!“, но децата така и така са твърде разтърсени, за да усетят вкуса.

Омар не спира да повтаря, заеквайки, че трябва да намерят Сами, а Вега не спира да звъни на батко им. Брит-Мари опитва да ги успокои, като казва, че е почти сигурна, че Сами не е имал нищо общо с обира, при което децата я зяпват с отворени усти и Омар прошепва:

– Ти не разбираш. Когато Сами разбере, че Психо е насочил пистолет към нас, ще го намери и ще го убие. Затова трябва да открием Сами!

Сами не вдига. Децата стават все по-изплашени. Брит-Мари ги завива по-плътно с одеялата и им прави още шоколад. После прави това, което може. Което знае. Взима метла и парцал за под и бикарбонат, помита стъклата и избърсва пода.

Когато приключва, застава зад касовия апарат и се хваща за щанда с всичка сила, за да не припадне. Някоя ѝ донася хапче за глава и нова бира. Мъжете с шапките и брадите стават от масата си, отнасят чашите си до касата и ги оставят безмълвно пред Брит-Мари. После си свалят шапките, свеждат глави, отделят по няколко страници от вестниците си и ѝ ги подават.