Брит-Мари беше тук [bg]

Пуска ръката ѝ, когато храната пристига, и на Брит-Мари веднага започва да ѝ липсва докосването му. Чувства се, както се чувства човек, когато е ходил на фризьор и са му отрязали много повече коса, отколкото е искал.

Разгъва салфетката, старателно я слага в скута си, потупва я нежно, все едно салфетката спи, и прошепва:

– И аз. Аз също смятам, че е фантастично.

Кент грейва. Накланя се напред. Поглежда я дълбоко в очите.

– Слушай, скъпа, предлагам следното: оставаш тук, докато хлапетата изиграят мачовете си за онази купа, за която ми разправи онзи къдравият. А после се връщаме. Към стария си живот. О’кей?

Брит-Мари си поема въздух толкова дълбоко, че дъхът ѝ по някое време се накъсва.

– Бих го оценила – прошепва тя.

– За теб съм готов на всичко – кима Кент и спира сервитьорката, за да я помоли за пипер, въпреки че още дори не е опитал яденето.

Храната е обикновена, естествено, но преди разумът ѝ да успее да я спре, Брит-Мари се замисля бегло дали да не разкаже на Кент, че е яла такос. Иска той да знае, че в последно време и в нейния живот са се случили доста неща. Но не казва нищо, защото все пак всичко си има мярка, а освен това Кент иска да ѝ разкаже за бизнеса си с германците.

Брит-Мари е поръчала пържени картофки към яденето си. Не ги яде, защото не обича пържени картофки, но винаги си поръчва, когато с Кент са на ресторант, защото се притеснява, че неговата порция няма да му стигне.

Той се протяга към картофките, без да пита, а Брит-Мари поглежда през прозореца и ѝ се струва, че за миг на улицата се мярка полицейска кола. Но може, разбира се, да си е въобразила. Засрамва се и веднага поглежда надолу към салфетката. Зряла жена, а седнала да си представя автомобили на службите за спешна помощ. Какво ще си помислят хората?

Кент я откарва до Борг за тренировката по футбол и изчаква края ѝ в БМВ-то. Банк също е там, така че Брит-Мари я оставя да води тренировката, а самата тя се грижи за списъка. Когато всичко приключва, Брит-Мари почти не си спомня какво са правили, говорила ли е с децата и сбогувала ли се е изобщо с тях.

Кент откарва нея, Банк и кучето обратно до къщата. Банк и кучето изскачат навън, без да попитат колко струва колата, което като че смущава Кент нечувано много. Банк чуква боята с бастуна си и почти със сигурност не го прави нарочно първите два пъти. Кент седи вътре и се занимава с телефона си, а Брит-Мари седи до него и чака, защото я бива в това. Накрая той казва:

– Утре трябва да отида на среща със счетоводителя. Задвижил съм нещата с немците, да знаеш, имам големи планове!

Той кима усърдно, за да поясни колко точно големи са плановете. Брит-Мари се усмихва окуражително. Отваря вратата и в същия миг я спохожда мисъл. Пита направо, без да е обмислила въпроса както трябва:

– Ти на кой отбор си привърженик?

– „Манчестър Юнайтед“ – отговаря Кент изненадано и вдига поглед от телефона.