Сентръл Парк [bg]

— Вероятно батерията е изтощена. Как ме намери?

— Спомних си, че през тази седмица се провежда Конгресът на Американската асоциация по психиатрия. Обадих се в секретариата и те ми съобщиха, че си запазил стая в „Гринуич“.

— Какво искаш?

— Май си получил много аплодисменти след доклада, който изнесе вчера за психиатричното измерение на болестта на Алцхаймер…

— Остави настрана комплиментите, ако обичаш!

— Прав си, да вървим направо към целта: интересува ме мнението ти за една пациентка.

— В пет часа сутринта? Томас, искам да ти припомня, че вече нищо не ни свързва!

— Жалко, бяхме добър екип. Чудесно сътрудничество между психиатър и невролог.

— Да, но всичко свърши: продадох ти моя дял от клиниката.

— Това беше най-голямата глупост…

Габриел се нервира.

— Няма да водим отново този спор! Знаеш добре какви бяха съображенията ми!

— Да, да се преместиш в Лондон, за да можеш да възпитаваш сина си. И какво спечели? Съдебна забрана, която те принуди да се върнеш в Съединените щати.

Габриел усети как очите му го заболяват. Разтърка слепоочията си, а приятелят му се върна към темата, заради която го търсеше.

— Съгласен ли си да погледнеш досието? Много те моля… Преждевременен Алцхаймер. Случаят ще те развълнува! Изпращам ти го по имейла и ще те потърся отново след двайсет минути.

— И дума да не става. Лягам си. Не ме търси повече — рече той твърдо и затвори.

Остъкленият прозорец като в огледало му разкри образа на изморен мъж, небръснат и угнетен. На мокета, до крака на канапето, намери смартфона си — с изтощена батерия — и го включи да се зарежда. Отиде в банята, прекара десет минути под душа, за да се измъкне от летаргията. По халат се върна в салона. Приготви си двойно еспресо на кафемашината и го изпи, гледайки как водите на река Хъдзън блестят от заревото на деня. Направи още едно кафе и включи лаптопа си. Както предполагаше, имейлът от Томас го чакаше…

Колко е вироглав този тип!

Неврологът му беше изпратил досието на пациентката. Крейг знаеше, че Габриел ще го прегледа от любопитство и не се лъжеше.

Габриел отвори файла на PDF и прехвърли първите страници по диагонал. Необикновеният профил на пациентката привлече вниманието му: Алис Шефер, трийсет и осем годишна французойка с хармонични черти и открито лице; къдрава коса, която непокорно се измъкваше от кока. Той отдели няколко секунди на снимката и очите им се срещнаха. Светли ириси, едновременно интензивен и стеснителен поглед, тайнствен вид, неразгадаем. Въздъхна. Тази гадна болест пакостеше на все по-млади хора.

Габриел прехвърли досието до края. Първо се появиха десетки страници резултати от прегледи и от изследвания на мозъка — магнитен резонанс, позитронно-емисионна томография, лумбална пункция, — които водеха до категорична диагноза, направена от професор Еварист Клузо. Независимо, че никога не се беше срещал с него, Габриел познаваше репутацията на френския невролог. Светило в занаята.