Вечната нощ [bg]

Нора си представи възрастните хора, които биваха довеждани тук - как седят отпуснати в количките, а кръвта им изтича през прикачените на шиите им тръбички. Видя как очите им се обръ­щат в орбитите. Предположи, че може би са подмамени да дойдат тук чрез въздействието на Господаря върху техните уморени и крехки умове.

Трескаво продължи да се движи. Знаеше каква е истината, ала отказваше да я приеме. Опита да извика майка си, а тишината, ко­ято й отговори, беше страшна. Гласът й отекна и прозвъня отча­яно.

Влязоха в широко помещение, облицовано с плочки до три четвърти от височината им и с множество отвори на канали по за- цапания в червено под. Кланица. Сбръчкани тела висяха на куки, одрани кожи бяха струпани отдолу.

Нора усети как й се гади, но стомахът й беше празен. Тя стисна ръката на Фет и той й помогна да остане на краката си.

Барнс, каза си Нора. Този касапин и лъжец.

- Ще го убия - промълви тя.

Еф се появи и застана до Фет.

- Трябва да тръгваме.

Нора беше заровила лице в гърдите на Фет и усети как той кимва в потвърждение.

- Ще пратят хеликоптери. Полиция, с обикновени оръжия - добави Еф.

Фет обгърна Нора с ръка и я отведе до най-близкия изход. Тя не искаше да вижда нищо повече. Искаше да излезе от лагера за­винаги.

Светлината навън беше болнаво жълта. Гюс се качи в кабинка- та на един багер, паркиран оттатък калния път, до оградата. По­бутна ръчките и двигателят заработи.

Нора усети как Фет се скова и вдигна поглед. Наблизо стояха десетина прилични на призраци хора в гащеризони. Бяха излезли от бараките в нарушение на правилника. Несъмнено привлечени от картечната стрелба и любопитни защо е вдигната тревогата. Или пък тъкмо те бяха изтеглили късите клечки.

Гюс слезе от багера и взе да крещи на хората, да ги ругае, заде­то са такива бездейни страхливци. Ала Нора му викна да млъква.

- Те не са страхливци - укори го тя. - Те са недохранени, имат ниско кръвно налягане, хипотензия...Трябва да им помогнем, за да могат те да си помогнат сами.

Фет остави Нора да се качи в кабинката на багера и да проучи как действа.

- Гюс - обади се Бруно. - Аз оставам.

- Какво? - удиви се Гюс.

- Оставам тук, за да издъня тая гадост. Време е за малко от­мъщение. Ще им покажа, че са ухапали не тоя скапаняк, когото е трябвало.

Гюс схвана. Веднага разбра.

- Ти си шибан, гаден герой, hombre.

- Най-гадният. По-гаден от тебе.

Гюс се усмихна. Толкова беше горд с приятеля си, че направо се задушаваше. Стиснаха ръце и се привлякоха един друг в здрава братска прегръдка. Хоакин направи същото.

- Никога няма да те забравим, човече.

Бруно си придаде ядосано изражение, за да прикрие размек­ването си. Погледна назад към сградата за източване на кръв и додаде:

- Нито пък тия копелета. Гаранция.

Фет беше обърнал багера и сега го подкара напред, блъсна оградата и я прегази с широките вериги на машината.