![Милдред Пиърс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/0/mildred-pirs-bg-download.jpg)
Милдред Пиърс [bg]
- Автор: Кейн Джеймс Маллахэн
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент прес
- ISBN: 978-954-641-038-2
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милдред Пиърс [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е роман, който веднъж започнат, със сигурност ще бъде завършен, защото в него се долавя дълбокото, бавно просмукване на първичната кал, в която някога са пълзели змии и червеи. Тук няма правила, няма ограничения, нищо друго, освен инстинктивни нужди. Истинска баня на сетивността.“ Ню Йорк Таймс, Бук Ривю
„Никой друг не е успявал по начина, по който го прави Кейн, нито Хемингуей, нито дори Реймънд Чандлър.“ Том Улф
Изведнъж, сякаш току-що беше открил решението на много труден проблем, той удари с юмрук по облегалката за ръка на креслото.
— По дяволите, на ситуацията й липсва само едно изнасилване!
Приближи се до нея, прегърна я с една ръка, а другата мушна под краката й. Занесе я в спалнята. Лек развеселен стон се изтръгна от гърдите й, когато я хвърли на леглото. Почувства се омаломощена и замаяна. След миг брокатеното палто падна на пода. Помисли си за роклята, но реши, че не я е грижа: искаше той да я разкъса, да я свали на парчета, ако трябва, но да я освободи от нея. Но той не я разкъса. Поигра си с ципа и пръстите й се озоваха върху неговите, опитваше се да му помогне. След това нещо се раздвижи в нея и тя си спомни с горчивина за какво бе дошла и какво се беше натрупало между тях през последните няколко месеца. Опита се да го потисне, да го удави в омайващата смесица от алкохол, мъжко присъствие и дъжд. Но то отказваше да потъне. Ако трябваше да повдигне планина, щеше да й е по-лесно, отколкото да постави двете си длани върху лицето на Монти и да го отблъсне, да се измъкне от леглото и да се изправи на крака. Взе и двете си връхни дрехи и изтича в другата стая. Той я подгони, опитваше се да я върне обратно, но тя се съпротивляваше. Грабна галошите и се втурна към нощната буря.
Успя някак си да премине през призрачните стаи, да слезе по стълбите и да се добере до вратата. Беше заключена. Превъртя големия месингов ключ и най-накрая се озова навън, в студената мокра нощ. Облече палтото и дъждобрана, нахлузи галошите. Тогава внезапно лампата светна, той се озова до нея и се пресегна да я дръпне обратно вътре. Тя се втурна в дъжда, свлече покривалото от колата, пусна го в калта и скочи вътре. Докато включваше фаровете и палеше двигателя, го видя под светлината да ръкомаха и да й обяснява нещо. На лицето му вече не бе изписана никаква страст. Казваше й гневно да не бъде глупава и да не тръгва в бурята.
Тя потегли. По булевард „Ориндж Гроув“ бяха паднали още клони и той вече не изглеждаше толкова гладък и безопасен. Спря до тротоара, намери забрадката си в джоба на дъждобрана и я върза на главата си. След това продължи внимателно, като потрепваше от страх всеки път, когато колата се разклащаше от вятъра. Когато зави на кръговото, зад нея светнаха фаровете на друга кола.
Никъде не се виждаха мъже с фенери, наоколо имаше само мрак, пустош и ужасна нощна буря. Мина по моста без проблем, но когато стигна до отклонението, се уплаши и почака другата кола да я настигне. След това продължи, като забеляза с облекчение, че и другият автомобил зави по отбивката. Около километър и половина нямаше никакъв проблем, но после стигна до свлачището. За неин ужас се оказа, че се е увеличило и пътят беше напълно блокиран. Решителността й я напусна напълно, тя спря и зачака да види какво ще направи другата кола. Тя също спря и Милдред я наблюдаваше. Чу се затръшване на врата и тя напрегна очи, за да види в мрака. Тогава лицето на Монти се появи на прозореца само на педя от нейното. По старата му филцова шапка и по закопчания чак до ушите шлифер се стичаше вода. Той й посочи бесен към свлачището.
— Виж това! Не помисли ли, че може да се натъкнеш на нещо подобно? По дяволите, видя ли в какви неприятности се вкара?
За кратко, докато той разярено й нареждаше да заключи колата и да се върне с него, у нея се породи едно приятно блажено чувство, сякаш той й беше баща и щеше да се погрижи за малкото си лошо момиче въпреки всичко. Но после решителността й отново се събуди. Включи на задна и потегли. Подмина неговата кола, стигна до завоя и пое по него. Покара малко и видя, че пътят води към Ийгъл Рок. Беше заринат с пръст и тя караше бавно, натискаше газта, после спирачката, после пак газта. Видя, че напред вече нямаше кал и пред очите й се простираше лъскав черен път. Натисна газта. Реакцията на колата й даде да разбере, че лъскавият черен път всъщност е лъскава черна вода. Когато удари спирачка, автомобилът продължи да се плъзга напред. Фаровете угаснаха. Двигателят — също. Колата спря. Беше сама насред водата, която се простираше докъдето й стигаше погледът. Когато вдигна стъпало от спирачката, усети, че цопна в локва. Изкрещя.