Възкресителят [bg]

Артуир хвърли поглед към Мирдин, след което отново се обърна към рицаря си.

— Нима онзи Валиа ти е казал това?

— Да, сир.

Артуир се наведе напред.

— И какво е било усещането да го държи?

— Каза, че бил топъл като коремчето на бебе, като кръв. Почувствал силата му.

Артуир се облегна тежко назад и кимна. Точно това беше предвидил и Мирдин. Гралът, каза той, щял да бъде топъл като туптящо човешко сърце.

— Какво ще кажеш, Мирдин? — попита Артуир.

— Когато сър Гуалхавад ми предаде разказа на сър Валиа, паднах на колене и отправих благодарствена молитва. Мнозина са твърдели, че Гралът е скрит в кралството на Еурик, не по-малко други са говорили, че свети Йосиф е намерил убежище в Тараконензис, където отишъл с безценна реликва. Смятам, че не можем да подминем твърденията на сър Валиа.

— Какво предлага Валиа? — обърна се Артуир към Гуалхавад.

— Исканията му са следните — отвърна рицарят. — Ще ми каже къде се намира това убежище и къде е скрит Гралът. Иска да обещаем, че ако се върна от пътешествието си с Грала, ще го освободим незабавно, без откуп, и ще гарантираме на него и на другарите му безопасен път до Германия.

— Скромно искане за такова велико съкровище — отбеляза Артуир.

— Сър Валиа се страхува, че иначе ще прекара целия си живот в плен и ще умре позорно — обясни Гуалхавад. — Иска да види отново жена си и децата си. Знае каква е репутацията на собствения му крал относно откупите. Моля ви, сир, да ме удостоите с честта да поведа отряд рицари и да намеря Грала, за да го поставя в краката ви.

Артуир не се засрами да се просълзи открито. Гуидре се спотайваше кипнал в сенките.

— Върви, мой храбри и благородни Гуалхавад — рече Артуир. — Изпълни най-съкровената ми мечта.