Тютюн
- Автор: Димов Димитр
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тютюн». Краткое содержание книги:
Най-сетне, точно в девет часа, Лила чу бързи стъпки по двора. Някой дойде пред вратата и след късо колебание почука. Напрежението на Лила се превърна изведнъж в спокойна решителност. Тя излезе в прустчето и произнесе с известна досада:
— Кой чука?
— Тук ли живее бай Милан дърводелецът? — попита един женски глас.
Гласът бе напевен и показваше сполучливо дяволито превземане и разглезеност.
— Той живееше в съседната къща, но се премести — тихо отговори Лила.
Тя отвори вратата и видя заснежена женска фигура с чадърче, барета и вехто палто.
— Не знаете ли къде живее сега? — Гласът на непознатата се промени и стана също тих. — Има писмо от брат му в Аржентина.
— Струва ми се, че работи около гарата — рече Лила.
Тя се дръпна назад. Непознатата влезе веднага без покана в прустчето, като изтърсваше снега от палтото си.
— Как се казвате? — полугласно попита Лила.
— Варвара — рече жената. — А вие?
— Роза — отговори Лила.
— Така!… Намерих къщата по голямата круша в двора.
— Това е единственото дърво в квартала — каза Лила.
Непознатата бързаше и отказа да свали палтото си. Тя бе около тридесетгодишна. Имаше приятно лице с високо чело и сиви блестящи очи. Погледът й обхвана стаичката изпитателно, сякаш бе недоволен от нея. Тя седна на малкото столче до печката и като триеше ръцете си, попита остро:
— Сама ли живеете тука?
— Не, с родителите си.
— Къде са те сега?
— Изпратих ги на гости, за да говорим спокойно.
— Членуват ли в партията?
— Да.
— Откога?
— Откакто ги помня.
Варвара махна с ръка, като че съжаляваше за всичко това.
— Един агент ме забеляза в момента, когато излизах от хотела — обясни тя. — Познавам го от София. Висок, с подпухнало лице и светли очи.
— Сещам се кой е… Викат му Дългия. Проследи ли ви?
— Не можа… Успях да се отскубна от него в тълпата на главната улица… Най-добре е да не се връщам р хотела, макар че куфарчето ми остана там.
— А легитимацията ви?
— Взех я със себе си.
— Тогава ще нощувате у нас.
— Това ще бъде най-голямата глупост!… Допускате ли, че полицията не знае у кого да ме търси? Напротив, трябва да си вървя веднага. Разполагаме само с няколко минути… Слушайте сега!… Предавам ви съобщения на областния комитет!…
Варвара млъкна за миг, сякаш да събере мислите си, и продължи с нисък, но отчетлив глас:
— Първо. По решение на Централния комитет, потвърдено от Политбюро, другарят Павел Морев се изключва завинаги от партията… Мотивите за това са отказът му да се съобразява с решенията на Централния комитет и подривната му дейност в редовете на партията… Второ. Областният комитет нарежда да се отстранят другарите Стефан Морев и Макс Ешкенази от партийна работа между работниците в тютюневите складове и да им се възложи организирането и ръководството на партийни ядки по селата в околията… Трето. Областният комитет напомня на всички другари да бдят за морално-политическото единство на партията и да отстраняват веднага от средата си ония членове, които са надъхани от опортюнизма на Павел Морев и не зачитат общите решения…
Варвара млъкна. Лила слушаше зашеметена. Думите на Варвара шибаха съзнанието й като камшик.
— Това е всичко!… — рече Варвара. — Запомнихте ли го?
— Да.
Гласът на Лила бе глух.
— Повторете го!
Лила повтори механично съобщението.
— Така.
— Мога ли да задам един въпрос? — дрезгаво попита Лила.
— Кажете!…
— В какво се състои опортюнизмът и подривната дейност на Павел Морев?
— Областният комитет взе решение да се прекратят обсъжданията по този въпрос… Сега са необходими действия, а не спорове.
Варвара стана бързо от столчето. Тя проявяваше вече признаци на нервност и страх от полицията.
Лила замълча тъжно. Варвара не й даде време да мисли и почна да уговаря датата, мястото и паролата за следващата явка. Установиха да дойде Йосиф, тъй като повторното идване на Варвара в града ставаше вече много опасно. А местните агенти не познаваха още Йосиф.
В това време някой почука на прозорчето. Дъхът на Лила и Варвара пресекна. Двете се спогледаха побледнели. Чукането се повтори.
— Вижте кой е, дявол да го вземе!… — нервно изсъска Варвара.
Лила вдигна перденцето, отвори прозорчето и погледна навън. Лъхна я мразовит въздух. Отначало тя не видя нищо, но после изведнъж върху белотата на снега разпозна сянката на едно от хлапетата на съседите.