Тютюн
- Автор: Димов Димитр
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тютюн». Краткое содержание книги:
Инспекторът мина през залата, но поздрави само няколко души. Той беше хубавичък, строен и рус, със сини очи и приятни обноски, но въпреки това хората се отнасяха с него студено. Началникът на гарнизона, кой го бе дошъл на чая с жена си и дъщеря си, едва отвърна на поздрава му, а повечето от момичетата се направиха, че не го забелязват. На инспектора стана обидно и криво. Пак го обзе подозрението, че в дружбата с компанията, при която отиваше да седне, имаше нещо унизително. Гуляите на тази компания се плащаха от директора на склада, в който работеше Лила, от собственика на мелницата или от сина на бившия народен представител. Инспекторът се ползуваше от удоволствията на компанията им безплатно, като лакей, който след гуляите трябваше да заличава следите от безобразията й.
Той стигна до масата, на която седеше компанията му. Тук, както винаги, бе и дъщерята на адвоката. На инспектора се стори, че всички го посрещнаха небрежно и разсеяно като беден роднина, който се присламчва на масата им. Компанията се смееше шумно за нещо, което той не можа да разбере веднага. Това усещане бе потискащо и за да го разсее, инспекторът се загледа в танцуващите.
Красивата дъщеря на полковника танцуваше с един артилерийски капитан. Тя бе приятна, високичка, мургава, с червена рокля и карамфил в косата, но танцуваше отегчено и равнодушно. Протоколът и присъствието на полковника налагаха на офицерите да я канят поред, а тя — също по протокола — трябваше да танцува задължително като бар-дама с всеки от тях. Тя беше привлекателна и умна, но без голямо бъдеше, защото нямаше зестра. Приличаше на роза, която от дълго време излагат за продан в евтин цветарски магазин. Вероятно щеше да се омъжи за някой застаряващ майор, който щеше да получи вместо зестра връзките на баща й с военното министерство.
Докато инспекторът гледаше отегчено танцуващите, компанията му продължи оживения си, прекъсван от смехове разговор.
— Човек трябва да е побъркан от предразсъдъци глупак, ако при вида на това същество не предприеме нещо… — възбудено разправяше складовият директор. — Докато я наблюдавах от прозореца на кабинета си, струваше ми се, че виждам филмов вампир…
— Защо вампир? — попита дебелият като лоена топка собственик на мелницата.
— Защото, ако ви представя тази типеса облечена, както трябва, всички бихте изпопадали на гърба си.
— Говори по-правдиво!… — рече дъщерята на адвоката. — Родителите й сигурно са шопи от околните села.
— Това никак не ме интересува — заяви директорът. — Аз се бях отдал само на естетическо съзерцание… В лицето й имаше нещо момчешко и ъгловато… Тялото й беше тънко, стройно, високо, с прибран таз, с някаква очарователна заобленост на бедрата, които при ходенето пружинираха и сякаш танцуваха…
— Естет, а гледа бедрата… — рече синът на бившия народен представител, като изви очите си към директора и го посочи с палеца си.
— Как беше облечена? — попита дъщерята на адвоката.
— О, дрехите бяха наистина окаяни!… — скръбно призна директорът. — Представете си рокля или пуловер, които са стояли три години на тавана и още толкова под дъжд и слънце… А за бельото дори не посмях да помисля. Може би то се състоеше от грубо домашно платно с розови и синкави шарки, както в сватбения чеиз на баба ми, или изобщо липсваше…
— Как така липсваше?… — удиви се собственикът на мелницата. — Ти провери ли?
— Казах ви само, че за бельото не посмях да помисля — продължи директорът. — От страх да не си го представя жълтеникаво като ризата на Изабела, която се преобличала само след завръщането на мъжа си от поход… Но почти съм сигурен, че то съществуваше… Да, уверен съм, че съществуваше.
— Какъв ужас, ако не съществуваше… — рече дъщерята на адвоката. — Аз постепенно добивам представа за твоя филмов вампир… Вероятно от него се разнася благоухание на чесън и пот.
— Не, не забелязах такова нещо!… — увери директорът. — Ако имаше, щях да го усетя. Аз съм много чувствителен към миризмите… От нея се разнасяше просто дъх на сапун за пране… Честна дума… В тялото й имаше нещо първобитно и свежо.
— А, видяхте ли къде е била работата?… — извика дъщерята на адвоката.
— Къде? — сериозно попита директорът.
— В първобитното и свежото.
— Та що от това?
— Нищо… — каза дъщерята на адвоката. — Просто установявам факт, който не говори добре за състоянието ти.
— Аз не крия вече това! — откровено призна директорът.