Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Ако допуснем, че в един прекрасен ден тайната на миналото все пак ще се открие, да се вземат всички предохранителни мерки, за да излезе, че нищо не му е било известно. Дори в такъв ден той ще остане в очите на Ла Валиер все същият великодушен човек.
С тези мисли, узрели в главата на Сент-Енян само за някакъв половин час, най-добрият син на века, както би казал Ла фонтен, се зае за работа, твърдо решил да накара Дьо Гиш да заговори. С други думи, да посее у него съмнение относно щастието му, за причините на което Дьо Сент-Енян не знаеше нищо.
Беше един часът през нощта, когато той забеляза неподвижния Дьо Гиш, облегнал се на ствола на едно дърво с вперени към осветения прозорец очи.
За Дьо Гиш този час беше зарята на неизреченото щастие. Той би позлатил всеки просяк, застанал на пътя му, само той да не нарушава сладките му мечти.
Точно в този момент Сент-Енян взе възможно най-лошото решение, като го потупа по рамото.
— Тъкмо вас търсех, любезни — извика той.
— Мене? — трепна Дьо Гиш, чиито устни шепнеха току-що скъпото за него име.
— Да, вас. Намирам ви в разговор с луната и звездите. Да не би да сте заболели от недъга на поезията, драги графе. Да не би да съчинявате стихове?
Младият човек беше принуден да се усмихне, докато вътрешно изпращаше хиляди проклятия по адрес на Сент-Енян.
— Може би — каза той. — Но по каква щастлива случайност?…
— Виждам, че лошо сте ме чули.
— Как така?
— Казах ви, че ви търся.
— Търсите мене?
— Търся ви и ви хванах.
— В какво?
— В прослава на Филис.
— Вие сте прав, няма да споря с вас — разсмя се Дьо Гиш. — Да, драги графе, аз възпявам Филис.
— Това ви отива.
— На мен?
— Разбира се, че на вас. На вас, безстрашния покровител на всички красиви и умни жени.
— Що за щуротии говорите?
— Истината ви говоря. Всичко ми е известно. Знаете ли, аз съм влюбен.
— Вие?
— Да.
— Толкова по-добре, драги графе. Да тръгнем нататък, за да ми разкажете.
Тъй като се изплаши Сент-Енян да не забележи осветения прозорец, Дьо Гиш хвана графа под ръка и се опита да го отведе.
— Не, не — каза той, като се дърпаше. — Не ме водете в този тъмен парк, там е много влажно.
В такъв случай водете ме вие и питайте какво искате — примири се Дьо Гиш.
Вие сте крайно любезен. След като помълча малко, Сент-Енян продължи: Драги графе, много бих искал да чуя вашето мнение за една особа, която сте покровителствали.
— И която вие обичате?
— Не казвам нито да, нито не, драги мой… Вие разбирате, че не можеш да се хвърлиш с главата напред, без да вземеш някои предпазни мерки.
— Вие сте прав — въздъхна Дьо Гиш, — сърцето е доста чуплива вещ.
— А моето — особено. То е много нежно, уверявам ви.
— Това е известно на всички, графе. А по-нататък?
— По-нататък ето какво. Става въпрос за госпожица Дьо Тоне-Шарант.
— Така ли? Драги Сент-Енян, струва ми се, че вие сте полудял.
— Защо?
— Аз никога не съм я покровителствал.
— Нима?
— Никога.
— А нима вие не я представихте на принцесата?
— Вие по-добре от всеки би трябвало да знаете, че госпожица Дьо Тоне-Шарант е от такова потекло, че не се нуждае от никаква протекция. Напротив, принцесата сама пожела да я има като придворна дама.
— Вие ми се смеете.
— Не, честна дума, не разбирам какво искате да кажете.
— Значи вие нямате нищо общо с това?
— Не.
— Вие не я познавате?
— За първи път я видях в деня, когато се представяше на принцесата. Тъй като съвсем не я познавам, не бих могъл да ви дам сведенията, които търсите.
Дьо Гиш направи движение, сякаш се канеше да се изплъзне от своя събеседник.
— Чакайте, чакайте — възкликна Дьо Сент-Енян, — ще ви задържа само минутка още.
— Простете ми, но ми се струва, че е много късно, време е да се прибираме.
— Но вие не бързахте, когато ви срещнах, или по-точно, намерих?
— Аз съм на вашите услуги, драги графе, ако искате нещо да ми кажете.
— Много добре, кълна се в Сътворителя! Половин час по-рано или по-късно, от това дантелите ви няма да се измачкат нито по-малко, нито повече. Закълнете ми се, че причина за вашето мълчание не са някакви лоши сведения за тази девойка.
— Доколкото ми е известно, тя е чиста като кристал.
— Вие ме зарадвахте! Но не искам да изглеждам като човек, лошо осведомен в тези работи. На всички е известно, че вие намирахте придворни дами за двора на принцесата. По този повод дори има песен за вас.
— Драги мой, отлично знаете, че при двора това се прави по всякакъв повод.