Мотивът

Харди изиска списъците с пътници на всички авиокомпании, летели от което и да е летище в залива до което и да е летище в Южна Калифорния през въпросните четири дни. Никъде не фигурираше Карин Харис. Истината беше, че независимо дали съпругът й е имал извънбрачна връзка, алибито на Катрин не издържа.

Глицки търси под дърво и камък други възможни сценарии — и заради личните си отношения с Кунео, и заради работата си по молба на кметицата, — но и той не намери нищо. Играта с „третия човек“ аргументът, че някакъв тайнствен непознат е извършителят на престъплението, беше много популярен сред адвокатите защитници. Разбира се, Харди го бе използвал успешно по време на предварителните дела. Само че ако в този случай беше участвал и трети човек, Глицки при цялата тежест на поста си не бе успял да го издири. „Тау/Холд“ бяха изгубили договора си с общината през юни и доколкото бе известно на Харди, никой друг не беше умрял и дори не бе настинал. Кметицата се отказа от личния си интерес към разследването.

След като непрекъснато се появяваха нови доказателства срещу Катрин, дори Глицки започна неохотно да допуска вероятността Кунео да е прав. По свои собствени причини Глицки все още беше готов да скокне още при първите признаци за друга следа, само че такива почти нямаше, а дори да имаше, не водеше до никъде. Така оставаше само една възможност — смъртта на Пол Хановър и на Миси Д’Амиен да е причинена от ръката на клиентката на Харди.

Имаше дни, в които самият Харди обмисляше такава възможност.

Сега, след като успокои дишането си, той стана и отиде в банята, където изпи няколко шепи вода, плисна още няколко на лицето си и след това се избърса. Върна се в леглото и легна отвит.

Досега мълчалива и привидно заспала, Франи се пресегна и покри ръката му със своята в тъмното.

— Добре ли си?

— Просто съм нервен заради процеса.

— Така и допусках.

— Не мога да те заблудя.

— Мога ли да направя нещо?

— Всичко е наред. След малко ще заспя. — Той стисна ръката й. — Не можех да намеря колата — каза той, като че ли думите му имаха някакъв смисъл.

— Коя кола?

— В съня си. Колата на Миси. — Колата, в която двамата с Катрин щяха да се качат в съня му и да изчезнат, веднага щом успееше да я намери, обаче премълча тази част.

— Какво за колата?

— Не знам къде е. Искам да кажа, че все още не знам къде е.

— Знаеш всичко, което може да се знае за този случай, Дизмъс. Живееш и дишаш с него вече почти година. Колко папки имаш?

Ставаше дума за черните му папки с три скоби, в които събираше свидетелски показания, доказателства, искове, полицейски доклади, всичко, което представляваше архивът му по този случай.

— Двайсет и шест.

— Това нов рекорд ли е?

— Почти. Но знам, че нямам нищо за колата. Как можах да го забравя?