Мотивът
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мотивът». Краткое содержание книги:
Всичко започва с двойно убийство. Жертвите са популярни личности — представител на висшето общество със солидни политически връзки и неговата годеница. Кметицата на града настоява със случая да се заеме опитен и известен детектив. Така Ейб Глицки се впуска в изпълнено с противоречия разследване и нарушава полицейската йерархия, за да продължи.
Докато процесът за убийство, воден от Харди, се развива към своя смайващ финал, преследването на истината от страна на Глицки разобличава и измама, чиито нишки водят извън Сан Франциско. Разкриването на отчаяни тайни може да се превърне в нещо повече от смъртна заплаха.
Не искаше това да се превръща в политическа отговорност на Кейти Уест. Нямаше смисъл да става така, затова той се срещна с нея и я убеди, че трябва да се откаже от случая. И без друго не разполагал с нищо, с никакви истински следи. След това й разказа малко за теориите на Шайлър, за Кунео и за Роузън, което тя сметна за нелепо и вбесяващо, но в крайна сметка не пожела да се задълбочи в него.
Очевидно тези хора живееха в някакъв паралелен свят, но тя предпочиташе да избегне лова на вещици, който я правеше централна фигура в някаква неясна теория на конспирацията.
Накрая Глицки отиде при Лание и съобщи и на него новината, че се оттегля от случая. Отсега нататък оставял всичко в ръцете на Кунео. Инспекторът от отдел „Убийства“ бил свършил добра работа по откриването на заподозрения, а арестът на Катрин Хановър освобождавал Глицки от случая.
Така затвори устата на Кунео и на Роузън за всякакви обвинения в заговор, свързани с този случай, и оттогава не бе чувал нито дума в тази връзка.
Само че проблемът си оставаше.
Сега, хванал ръката на Трея, той задраска по повърхността на масата.
— Може би просто трябва да се обадя и да откажа на Диз.
— Не съм съгласна, скъпи. Това нещо ми е трън в очите от месеци. Ако искаш да помогнеш на Диз, просто си дай сметка какво правиш, за да си готов, когато лайното се размирише, което със сигурност ще стане. — Тя му се усмихна по характерния си предизвикателен начин: — За протокола, извинявам се за езика, който използвах пред дъщеря ни. — В тази къща не се употребява думата „лайно“, миличка.
Рейчъл отвърна на погледа й с открито въпросително изражение.
— Какво лайно? — попита тя.
Глицки оброни глава и я поклати:
— Прекрасно.
В този момент Трея сепнато се изпъна на стола си.
— Ох! — Ръката й се стрелна към корема и тя издиша силно и продължително.
— Трей? — стисна ръката й Глицки.
Тя изпъна показалеца си, за да го помоли да има минутка търпение. Дишайки дълбоко и бавно, тя вдигна очи и погледна часовника на стената.
— Започна се.
— Кое? — попита Рейчъл.
— Родилните болки, миличка — нежно отговори Трея. — Нали знаеш, че от много време чакаш да се появи малкото ти братче? Е, той ни дава знак, че вече идва.
16
Харди паркира под кабинета си, на мястото на старши съдружник до асансьора. Умът му беше другаде, докато влизаше в асансьора и се возеше нагоре, без да съзнава, че по силата на някакъв отдавна забравен навик е натиснал копчето за третия етаж. Там работеше, преди да стане старши сътрудник. Сега партньорът му Уес Фаръл ползваше предишния му кабинет. Вратата на асансьора се отвори, Харди излезе в коридора и за момент спря, чудейки се къде се намира.
— Чудесно! — каза си той.
Почука на вратата на Фаръл и понеже не получи отговор, докато минаваше покрай нея, заслиза по стълбите към главното фоайе — към мястото на Филис, Солариума, предишния кабинет на Дейвид, запазен непокътнат в съседство на неговия, след който беше кабинетът на главната секретарка Норма. От дясната му страна имаше дълъг коридор, в края на който се намираше бърлогата на третия съдружник във фирмата — Джина Роук. Зад вратите на малките си стаички се трудеха осмината стажанти във фирмата. Харди допусна, че повечето, ако не и всички вече са на работните си места, макар да бе едва осем без няколко минути. Човек не можеше да натрупа 2 200 работни часа годишно, ако не се натоварва пълноценно всеки ден. Филис все още я нямаше на рецепцията — тя идваше в осем и половина, — затова Харди се запъти направо към резбованата врата на собствения си кабинет и с учудване завари там Фаръл, без сако и вратовръзка, да хвърля дартс.
— Знам какво ще кажеш — заяви Фаръл.
— Така ли?
— Да. Ще кажеш, че си зает и че нямаш време за детинщини. Процесът ти започва днес.
Харди се плесна с ръка по челото:
— Днес ли! Мамка му! — Запъти се към бюрото и стовари отгоре дебелото си куфарче. — Всъщност знам, че е днес. — Отвори закопчалките и започна да вади папките. Усмихна се леко — не особено убедително. Много харесваше Уес, но той невинаги работеше като него и понякога присъствието му по-скоро го разсейваше, отколкото му помагаше. — Е, кажи ми какво има с десет думи или дори с по-малко.
— Днешната фланелка.
Хвърли последната стреличка, когато Харди влезе, и сега се бе обърнал, за да го види какво прави. Широко усмихнат, Уес беше разкопчал ризата си. Всъщност това беше почти ежедневен ритуал и Харди установи, че искрено се усмихва. Уес се гордееше, че притежава една от най-пълните и непрекъснато растящи колекции на света от фланелки с надписи, които носеше под адвокатската си маскировка. Днешният надпис гласеше: ОТГЛЕЖДАЙТЕ ДРОГАТА си САМИ/ПОСАДЕТЕ си СВОЙ ЧОВЕК.