Огледален танц

— Радвам се най-после да те срещна — каза тя, — макар обстоятелствата, за съжаление, да не са толкова приятни, колкото бих искала.

— Аз също — промърмори той. Радва се или съжалява? И кои са били тези, които са седели тук, учтиво са се лъжели за това, че се радват или съжаляват? „Коя сте вие, госпожо?“ Той се огледа страхливо в очакване да види Касапина на Комар. — Къде е… съпругът ви?

— Привидно приветства Елена. В действителност избяга и изпрати мен първа на предна линия. Нещо много необичайно за него.

— Аз… не разбирам. Госпожо. — Не знаеше как да се обръща към нея.

— През последните два дни пие лекарство за стомах в промишлени количества… от което трябва да разбереш, от наша гледна точка, как пристига информацията. Първото сведение, че нещо не е наред, пристигна преди четири дни по куриер, офицер от щаба на ИмпСи. Съобщение от Илян, в което се казваше, че Майлс не е участвал в акцията. Подробностите щели да дойдат по-късно. Отначало не виждахме нищо тревожно в това. Майлс беше изчезвал и по-рано, понякога за доста дълго време. Едва няколко часа по-късно, когато беше прието и декодирано пълното съобщение от Илян заедно с новината, че сте тръгнали, всичко ни стана ясно. Трябваха ни цели три дни, за да осмислим случилото се.

Той седеше мълчалив и се бореше с представата за великия адмирал-граф Воркосиган, ужасния Касапин на Комар, онова масивно, мрачно чудовище. Имаше своя гледна точка, макар да не се очакваше такова нищожно човешко същество като него да разбира от тия неща.

— Илян никога не извърта — продължи графинята, — но този път направи точно това и в целия доклад не използува нито един път думата „мъртъв“, „убит“ или някой друг синоним. Медицинските заключения подсказват обратното. Вярно ли е?

— Хм… криопроцедурата изглеждаше успешна. — Какво искаше тя от него?

— И така, ние сме в емоционална и юридическа безизходица — въздъхна тя. — Щеше да е по-лесно, ако той… — Тя се намръщи и сведе очи към скута си. За първи път стисна ръце. — Разбираш, ще говорим за много възможни случайности. Много от тях се въртят около теб. Но аз няма да считам Майлс за мъртъв, докато той наистина не умре и не се разложи.

Той си спомни за потока кръв върху цимента и безпомощно изхъмка.

— Фактът, че ти би могъл евентуално да се представяш за Майлс, за някои хора беше много смущаващ. — Тя го погледна развеселено. — Казваш, че Дендарии те приемат?…

Той се сви на стола под острия й сив поглед. Усещаше как плътта му се люшка и се събира на куп под ризата и шарфа на Майлс, чувстваше притискането на панталоните.

— Аз… оттогава качих няколко килограма.

— Всичко това? Само за три седмици?

— Да — промърмори той и се изчерви.

Тя повдигна вежди.

— Нарочно?

— Нещо такова.

— Хм. — Тя се облегна назад. Изглеждаше изненадана. — Изключително хитро от твоя страна.