Огледален танц
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огледален танц». Краткое содержание книги:
„Не, не!“ — изкрещя вътрешно Марк.
— Аз… предпочитам да не отивам на Бараяр, сър.
— Министър-председателят ще има въпроси, на които може да отговори само онзи, който е бил на място. Вие сте най-добрият пратеник, който бих могъл да си представя за такава… деликатна мисия. Признавам, че задачата ще бъде тежка.
Ботари-Джесек изглеждаше хваната в капан.
— Сър, аз съм капитан на кораб. Не мога да напускам „Перегрин“. И… честно казано… не ми се ще да ескортирам лорд Марк.
— За отплата ще ви дам всичко, каквото поискате.
Ботари-Джесек се поколеба.
— Всичко?
Илян кимна.
Тя погледна Марк.
— Дадох дума всички клонове от Къща Барапутра да бъдат закарани някъде, където ще живеят като хора и където хората от Джексън Хол не ще могат да ги достигнат. Ще изпълните ли това мое обещание?
Илян дъвчеше устна.
— ИмпСи, разбира се, може много лесно да преправи тяхната самоличност. Това не е никакъв проблем. Настаняването им на подходящо място обаче може да е доста трудно. Но да. Ще се заемем с това.
„Ще се заемем.“ Какво имаше предвид Илян? Въпреки всичките си други недостатъци бараярците поне нямаха роби.
— Те са деца — изтърва се Марк. — Не трябва да забравяте, че са деца. — „Трудно е да се помни“ — понечи да добави той, но не можа под студения поглед на Ботари-Джесек.
Илян отмести поглед от него.
— В такъв случай ще искам съвета на графиня Воркосиган. Нещо друго?
— „Перегрин“ и „Ариел“…
— За момента трябва да останат на орбита тук при гарантирани комуникации. Моите извинения към вашите командоси, но те трябва да разберат ситуацията.
— Ще възстановите ли разходите за тази бъркотия?
Илян се намръщи.
— Уви, да.
— И… и ще търсите усилено Майлс?
— Оо, да — решително каза той.
— В такъв случай тръгвам. — Гласът й беше слаб, лицето — пребледняло.
— Благодаря — каза тихо Илян. — Щом се приготвите за заминаване, най-бързата ми куриерска совалка ще е на ваше разположение. — Очите му неохотно се спряха на Марк, после той пак погледна Ботари-Джесек. — Колко персонални стражи искате? Ще им кажа, че са под ваше командване, докато не пристигнете безопасно в града.
— Въобще не ми трябват, трябва ми малко сън… Двама — отсече Ботари-Джесек след кратък размисъл.
„Значи вече официално съм пленник на бараярското имперско правителство — помисли си Марк. — Край на играта.“
Ботари-Джесек стана и му даде знак да я последва.
— Хайде. Искам да си взема някои лични вещи от „Перегрин“, да кажа на моя заместник, че той поема командването, и да обясня на командосите да не напускат квартирите си. Трийсетина минути.
— Добре. Капитан Куин, моля да останете.
— Слушам, сър.
Илян стана да изпрати Ботари-Джесек.
— Кажи на Арал и Корделия… — започна той и спря. Настъпи продължително мълчание.
— Ще им кажа — обеща тихо Ботари-Джесек. Без да продума, Илян кимна.
Вратата със съскаме се отвори и тя излезе, без дори да се обърне да види дали Марк я следва. На всяка пета стъпка той трябваше да подтичва, за да върви редом с нея.
Каютата му на бързата куриерска совалка на ИмпСи беше още по-малка и още повече приличаше на килия от тази, в която беше на „Перегрин“. Ботари-Джесек го заключи и го остави самичък. Нямаше дори часовник. Нямаше никакви контакти, тъй като каютата имаше собствена автоматизирана система за подаване на храна, пневматично свързана с някакъв централен склад. Той насила ядеше повече от нужното, без вече да знае защо или какво може да постигне с това, освен да си осигури комбинация от удоволствие и самоунищожение. Но смъртта от затлъстяване изискваше години, а той имаше на разположение само пет дни.
Още през първия ден тялото му изневери и той се разболя. Успя да запази този факт в тайна докато стигнат до персоналната совалка, където това беше прието от изненадващо човечния часови на ИмпСи за резултат от нулевата гравитация и космическата болест, които очевидно измъчваха и него. Човекът бързо измъкна от аптечката на стената някаква лепенка против космическа болест и весело я лепна на врата му.
Лепенката действаше успокоително. Пулсът на Марк се укроти и това продължи, докато се приземиха и бяха прехвърлени в затворена наземна кола. В предната част, до водача, се настани един страж, а в задната Марк седна срещу Ботари-Джесек. Дойде последната част на това кошмарно пътуване — от военното летище за совалки извън столицата до центъра на Ворбар Султана. До центъра на бараярската империя.