Гробище за домашни любимци
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #17
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Гробище за домашни любимци». Краткое содержание книги:
Реди пасианси дълго след полунощ.
Тъкмо когато за пореден път обръщаше картите върху масата, чу как се отвори задната врата.
„Каквото посееш, това ще пожънеш и то си е вечно твое“ — помисли си Луис Крийд.
Чу бавни стъпки, които се приближаваха, но не се обърна, а продължи да се взира в картите. Видя дама пика и я закри с дланта си.
Стъпките спряха зад него.
Настъпи тишина.
Ледена ръка докосна рамото му. Гласът на Рейчъл беше дрезгав, като че ли гърлото й беше пълно с пръст.
— Скъпи — промълви тя.
Нищо не заплашва семейството на Луис Крийд в новия дом в Мейн. Дом, зад който се вие пътека, водеща към малкото гробище за домашни любимци.
Тъжно място може би… но безопасно. Няма да обсеби сънищата ви, да се събудите с писък, облени с пот, обзети от ужас и зловещи предчувствия…
— Луис! Ела бързо!
Всъщност гласът й не бе разтревожен, а направо изплашен; Луис отново дочу задавен, отчаян плач и разбра, че е Гейдж.
Отвори клепачи и се втренчи в жълтозелените очи на Чърч, които се намираха на по-малко от десет сантиметра от неговите. Свит на кълбо, котаракът лежеше на гърдите му и Луис ни в клин, ни в ръкав си спомни приказките за вампирите, които изсмуквали дъха на хората. Отвратителната миризма лъхаше на вълни от тялото на котарака, който мъркаше.
Луис извика от отвращение и от изненада, сетне автоматично вдигна ръце, сякаш да се предпази. Котаракът скочи от леглото, тупна на единия си хълбок и се отдалечи със странната си походка.
„Господи, гадното животно лежеше върху мен, точно върху гърдите ми!“
Луис едва ли би почувствал същото отвращение, ако се бе събудил с паяк в устата: за миг му се стори, че ще повърне.
— Луис.
Той отметна завивките и залитайки се изкачи по стълбата на горния етаж. Лъч светлина се прокрадваше през отворената врата на спалнята; Рейчъл стоеше по нощница на площадката на стълбата.
— Луис, Гейдж отново повръща… струва ми се, че ще се задави… много ме е страх.
— Идвам — извика Луис и се приближи към нея, докато си мислеше: „Успял е да се вмъкне! Навярно през някой счупен прозорец на мазето. Всъщност, сега се сещам, че действително стъклото беше счупено. Ще проверя утре, щом се върна от работа. Не — още преди да изляза. Ще…“
Гейдж престана да плаче и от гърлото му се разнесе грозно задавено хъркане.
— Луис! — изкрещя Рейчъл.
Лекарят се втурна в спалнята. Детето лежеше на едната си страна и повръщаше върху старата кърпа, която Рейчъл бе постлала до главата му. Гейдж повръщаше, но недостатъчно — очевидно по-голямата част оставаше в гърлото му и започваше да го задушава.
Луис сграбчи детето под мишниците и разсеяно си помисли, че телцето му гори като нажежена печка под тънката пижама. Обърна го по корем и го сложи на рамото си, сякаш, за да го оригне, сетне рязко се изви назад и Гейдж се наклони заедно с него. Вратът на момиченцето се извъртя, от гърлото му се изтръгна силно хринтене, а от устата му — рукна силен поток от повръщано, който изцапа пода и нощното шкафче. Гейдж силно се разрева и този път плачът му звучеше като музика в ушите на Луис. Силният плач означаваше прилив на кислород в белите му дробове.
Краката на Рейчъл се подкосиха и стиснала глава в ръцете си, тя се строполи върху леглото, цялото й тяло се тресеше.
— За малко щеше да умре, нали Луис? За малко да се задави… О, Господи!
Прегърнал сина си, Луис закрачи из стаята. Постепенно стенанията на Гейдж затихнаха и той отново се унесе.
— Вероятно Гейдж щеше сам да изхвърли насъбраните нечистотии. Рейчъл. Аз само му помогнах.
— Не мога да повярвам, че за малко щеше да умре — прошепна Рейчъл и вдигна поглед към него. В зачервените й от умора очи се четеше изненада и страх. — Размина му се на косъм, Луис.
Изведнъж лекарят си спомни онзи отдавна отминал ден в осветената от слънцето кухня, когато жена му бе изкрещяла:
„Той няма да УМРЕ, никой тук няма да УМРЕ!“
— Скъпа, всички непрекъснато сме на косъм от смъртта — каза той.
Навярно млякото, което Рейчъл бе дала на детето, предизвика нов пристъп на повръщане. Тя каза, че Гейдж се събудил около полунощ, след като Луис бе заспал, и се разплакал. Тя решила, че е гладен и му дала от биберона. След около час то отново започнало да се дави.
Когато Луис отново слезе на втория етаж, минаваше два и четвърт, но той загуби още петнайсет минути в търсене на котарака. Докато оглеждаше всички помещения, забеляза, че вратата, която водеше от кухнята към мазето, е открехната. Спомни си как майка му разказваше за някаква котка, която можела да отваря старомодни ключалки, каквато беше тяхната. Въпросната котка се покатервала на ръба на вратата и потупвала с лапа езичето на бравата, докато то отскочело назад. „Страхотен номер — помисли си Луис, — но няма да позволя на Чърч да го изпълнява често. Само че не бива да забравям да заключвам и вратата на мазето.“
Откри Чърч да дреме под кухненската печка и най-безцеремонно го изхвърли навън. Преди да си легне, затвори вратата на мазето, но този път дръпна и желязното резе.
29
На сутринта температурата на Гейдж беше почти нормална. Кожата на лицето му се лющеше от треската, но иначе беше жизнерадостен, а погледът му — бистър. В продължение на една седмица несвързаните му брътвежи се бяха сменили с цели думи: малчуганът самоуверено произнасяше всичко, изречено от родителите му, а Ели се мъчеше да го накара да каже „лайно“.