Гробище за домашни любимци
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #17
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Гробище за домашни любимци». Краткое содержание книги:
Реди пасианси дълго след полунощ.
Тъкмо когато за пореден път обръщаше картите върху масата, чу как се отвори задната врата.
„Каквото посееш, това ще пожънеш и то си е вечно твое“ — помисли си Луис Крийд.
Чу бавни стъпки, които се приближаваха, но не се обърна, а продължи да се взира в картите. Видя дама пика и я закри с дланта си.
Стъпките спряха зад него.
Настъпи тишина.
Ледена ръка докосна рамото му. Гласът на Рейчъл беше дрезгав, като че ли гърлото й беше пълно с пръст.
— Скъпи — промълви тя.
Нищо не заплашва семейството на Луис Крийд в новия дом в Мейн. Дом, зад който се вие пътека, водеща към малкото гробище за домашни любимци.
Тъжно място може би… но безопасно. Няма да обсеби сънищата ви, да се събудите с писък, облени с пот, обзети от ужас и зловещи предчувствия…
— Кажи „лайно“, Гейдж — насърчаваше го тя, докато гребеше овесената си каша.
— Лайно-Гейдж — послушно повтори детето, на което Ели се захили, сетне прошепна:
— Кажи „пръц“, Гейдж.
— Пръц-Гейдж — изговори малкият, чието лице беше омазано със закуската му.
Ели и Луис не можаха да издържат и избухнаха в смях. На Рейчъл явно не й беше чак толкова весело. Тя подаде на Луис чинията с пържени яйца и извика:
— Достатъчно! Смятам, че за днес сте се наговорили на неприлични думи.
— Лайно-пръц-лайно-пръц — бодро изчурулика Гейдж и Ели с ръка прикри усмивката си. Устните на Рейчъл леко се извиха, сякаш и на нея й идваше да се засмее и Луис си помисли, че днес тя изглежда много по-добре, въпреки прекараната безсънна нощ. „Навярно чувства облекчение — каза си той. — Гейдж е по-добре, а тя отново си е вкъщи.“
— Смени плочата, Гейдж! — сопна му се майка му. Малчуганът като, че я послуша, извика „Хубаво!“ и повърна цялата си закуска в чинията.
— Ама че гадост! — извика Ели и избяга от кухнята. В този момент Луис не издържа — започна да се смее, докато от очите му потекоха сълзи, а това го накара де се изсмее още по-силно. Рейчъл и Гейдж го изгледаха учудено, сякаш го смятаха за луд.
„Не — искаше му се да им каже. — Наистина бях откачил, но ми се струва, че вече се оправям, повярвайте ми! Всичко ще бъде наред!“
30
Гейдж оздравя напълно едва след седмица, но няколко дни по-късно се разболя от бронхит. Ели също се зарази, а след нея — Рейчъл. През дните преди Коледа, тримата кашляха и се задавяха, а от гърдите им се изтръгваше хриптене като на много стари ловджийски кучета. Единствено Луис не се разболя и жена му го сметна за лична обида.
Последната седмица от занятията в университета беше напрегната за Луис, Стив, Сурендра и мис Чарлтън. За щастие, очакваната грипна епидемия все още не се беше разразила, но много от студентите имаха бронхит, появиха се отделни случаи на мононуклеоза и на пневмония. Два дни преди Коледната ваканция, студентите доведоха в лечебницата шестима свои колеги, които бяха пияни и стенеха страховито. Появата им предизвика сред персонала на амбулаторията моментно объркване, неприятно напомнящо за деня, когато бяха донесли умиращия Пасков. Оказа се, че шестимата глупаци се натъпкали в канадски тобоган (всъщност, доколкото Луис успя да научи от обърканите им обяснения, шестият се настанил върху раменете на седналия на последното място) и се спуснали по хълма към топлоцентралата. Много забавно — няма що! Но след като набрал скорост, тобоганът се отклонил от пистата и връхлетял върху оръдие, останало от Гражданската война. Резултатът бе две счупени ръце, една счупена китка, общо седем спукани ребра и многобройни натъртвания. Само младежът, намиращ се върху раменете на приятелите си, като по чудо бе останал напълно невредим. Когато тобоганът връхлетял върху оръдието, късметлията изхвръкнал от него и се забил с главата надолу в снежна преспа. Допълнителната работа, създадена от жертвите на глупашкото приключение не зарадва Луис и той здравата ги насоли, докато зашиваше раните, гипсираше счупените им крайници и се взираше в зениците им. По-късно, докато разказваше на Рейчъл за случилото се, лекарят се смя до прималяване. Жена му го изгледа озадачено, сякаш не разбираше какво е толкова забавно и Луис не знаеше какво да й отговори. Всъщност се чувстваше щастлив, защото въпреки раните си, жертвите на нелепия нещастен случай се бяха отървали съвсем леко. Смехът му бе предизвикан от облекчение, но отчасти и от триумф — днес спечели, Луис!
Към средата на декември членовете на семейство Крийд започнаха да се оправят от бронхита (точно тогава Ели излезе във ваканция) и четиримата весело се заприготвяха да прекарат една истинска, старовремска, провинциална Коледа. Къщата в Северен Лъдлоу им се бе сторила толкова странна през онзи августовски ден, когато за пръв път стъпиха в нея (странна и някак си враждебна, още повече, че в деня на пристигането им, Ели и Гейдж едновременно пострадаха — тя одра коляното си върху камък, а той беше ужилен от пчела), но сега се чувстваха напълно у дома.
На Бъдни вечер, след като децата най-сетне заспаха, Рейчъл и Луис на пръсти се качиха на тавана и свалиха оттам купища разноцветни кутии, които съдържаха различни подаръци: комплект състезателни колички „Матч-бокс“ за Гейдж (който бе открил радостта от миниатюрните автомобилчета), кукли Барби и Кен за Ели, велосипед „Батман“ с три колела, дрехи за куклите, детска готварска печка, с монтирана лампичка във фурната и още много други играчки.