Владетелката на замъка
- Автор: Холт Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вирджиния Драгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелката на замъка». Краткое содержание книги:
Когато стъпва в студения замък Мелин и се сблъсква с мрачния му господар Конън и неговата своенравна дъщеря, тя още не знае, че скоро ще срещне и сянката на Владетелката на замъка; че ще последва Конън в тъмната страна на любовта; и че накрая…
— Не. Трябва да постъпите в съответствие с желанията си, скъпа госпожице Лий!
Настъпи неловко мълчание. Искаше ми се да разплача. Толкова копнеех Конън да ми предложи женитба, но не по такъв начин, очаквах страстно обяснение в любов, а какво получих наместо това? Гризеше ме подозрението, че не чувства към мен, а нещо друго го е подбудило да поиска ръката ми. Струваше ми се, че ми представя списък от измислени причини за женитба, за да прикрие истинските си мотиви.
— Вие ми изтъкнахте толкова благоразумни причини — рекох аз. — Честно казано, не съм си мислила за брак от такава гледна точка.
Той повдигна вежди и избухна в смях.
— Последната ви забележка ме направи много щастлив. Винаги съм смятал, че сте твърде практична и благоразумна личност, така че се опитах да ви представя нещата по най-привлекателния за вас начин.
— Наистина ли искате да се омъжа за вас?
— Мисля, че никога през живота си не съм бил толкова сериозен. И така какъв е вашият отговор? Моля ви, не ме карайте да чакам дълго.
Заявих, че се нуждая от време, за да обмисля предложението му.
— Имате право, г-це Лий. Смятате ли, че утре ще бъдете в състояние да ми отговорите?
— Да. Утре ще ви дам отговор.
Станах и тръгнах към вратата, но той ми препречи пътя. Хвана дръжката на вратата, очаквах да я отвори пред мен, но Конън него направи. Наместо това ме сграбчи и ме притисна към себе си.
Целуваше ме така, както никой не ме е целувал, както не съм и мечтала да бъда целувана. У мен се пробудиха усещания, на каквито не съм и подозирала, че съм способна. Конън целува клепачите ми, носа, бузите, устните, шията, докато остана без дъх.
Сетне се засмя.
— Да чакам до сутринта! Приличам ли на мъж, който е способен да чака до сутринта? Смятате ли, че ще се оженя за доброто на дъщеря си? Не, моя скъпа, най-скъпа госпожице Лий… искам да се оженя за вас, защото искам да ви затворя завинаги в дома си, искам да бъдете моя пленница цял живот. Няма да позволя да ми се измъкнете, защото, откакто ви видях за първи път, безспирно мисля за вас и съм сигурен, че ще мисля само за вас до края на дните си.
— Истина ли е това? — прошепнах аз. — Възможно ли е?
— Марта! Какво строго име за такова очарователно създание!
— Сестра ми ме нарича Марти.
— Марти… Колко безпомощно… и женствено… Понякога наистина си Марти, скъпа, но за мен ти си въплъщение на три жени. Марти, Марта и скъпата ми госпожица Лий. Ти си и трите, а милата ми Марти винаги изменя на госпожица Лий. От нея знам, че ме харесваш. И то доста повече, отколкото би позволила въпросната госпожица! Колко вълнуващо! Да се ожениш за три жени наведнъж!
— Толкова ли наивно съм се държала?
— Невероятно… прекрасно.
Разбирах, че е глупаво да отричам. Отново се отдадох на ласките му и се почувствах на седмото небе.
— Имам кошмарното предчувствие, че ще се събудя в леглото си в Маунт Мелин и ще открия, че съм сънувала.
— Аз чувствам абсолютно същото — напълно сериозно заяви той.
— Все пак за вас всичко е толкова различно. Можете да правите, каквото си поискате… да ходите, където си поискате… не зависите от никого.
— Вече не съм независим. Изцяло съм в ръцете на Марти, Марта и г-ца Лий.
Той говореше толкова сериозно, че ми идеше да се разплача от вълнение.
Боже мой, това е истинска любов, помислих си аз. Чувството, което ни води към висините на човешкото щастие; все пак не биваше да забравям, че от високо се пада най-болезнено.
В този блажен миг не исках да предизвиквам съдбата. Влюбена бях и о, чудо! любовта ми бе споделена. През онази нощ в библиотеката на Пенлъндстоу нито за момент не се усъмних, че Конън ме обича. За такава любов човек е готов на всичко.
Той обгърна раменете ми с ръце и дълго се взира в лицето ми.
— Ще бъдем много щастливи, скъпа моя. Ще бъдем най-щастливите хора на света.
Знаех, че ще бъде така. Горчивият жизнен опит щеше да ни помогне да оценим по-добре радостта, която бихме да си доставим един на друг.
— Скъпа, сега трябва да решим кога ще се оженим. Не искам повече да чакам. Ставам страшно нетърпелив, щом става дума за собствените ми желания. Утре ще се приберем в Маунт Мелин, за да обявим годежа си. Не, не утре… вдругиден. Имам още малко работа тук. Щом се приберем вкъщи, ще дадем голям бал в чест на годежа, а след месец тръгваме на сватбено пътешествие в Италия, ако не възразяваш.
Плеснах с ръце като наивна ученичка.
— Какво ли ще си помислят в Маунт Мелин?
— Кой, слугите ли? Бъди сигурна, че нищо не е останало скрито от тях. Те са истински домашни детективи. Не им убягва и най-дребната подробност. Защо трепериш, скъпа? Студено ли ти е?