Владетелката на замъка
- Автор: Холт Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вирджиния Драгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелката на замъка». Краткое содержание книги:
Когато стъпва в студения замък Мелин и се сблъсква с мрачния му господар Конън и неговата своенравна дъщеря, тя още не знае, че скоро ще срещне и сянката на Владетелката на замъка; че ще последва Конън в тъмната страна на любовта; и че накрая…
— Ти ще й станеш майка, Марти, а аз баща.
— Ще бъдем много щастливи, Конън.
— Можеш ли да предсказваш бъдещето?
— Мога да предскажа нашето, тъй като то ще бъде такова, каквото сами си го изковем.
— А г-ца Лий реши ли нещо, ще обърне земята, но ще го постигне. Обещай ми, че няма да страдаш, ако чуеш лоши неща за мен!
— За теб и лейди Треслин, нали? Знам, че ти е била любовница.
Той кимна.
— Но вече не е, нали? — попитах аз и смело продължих: — И никога няма да бъде!
— Нали се заклехме във вечна вярност? — рече Конън и ме целуна.
— Конън, тя е толкова красива и е наша съседка.
— Аз съм влюбен за първи път в живота си, скъпа.
— Не си ли бил влюбен в нея?
— Понякога желанието и страстта приемат облика на любовта, ала срещнеш ли истинската любов, веднага разбираш, че си се лъгал. Нека да погребем миналото, скъпа. Нека животът ни започне наново в този блажен миг…
Отново се озовах в прегръдките му.
— Конън, скъпи, — шепнех премаляла, — кажи ми, че не сънувам! Моля те, кажи ми, че всичко това не е сън!
Разделихме се късно през нощта. Прибрах се в стаята си зашеметена от щастие. Страх ме беше да заспя, защото се боях, че ще се събудя и ще разбера, че съм сънувала.
На сутринта влязох в стаята на Алвиън и й съобщих главозамайващата новина. На устните й заигра доволна усмивка, тя се усети и се опита да я прикрие, но вече беше късно. Знаех, че се радва.
— Значи ще останете завинаги с нас, госпожице.
— Да — уверих я аз.
— Дали ще се науча да яздя като вас?
— Сигурна съм, че ще станеш по-добра ездачка от мен, защото ще имаш много повече възможности да се упражняваш.
Алвиън се усмихна за миг, сетне лицето й отново стана сериозно.
— Ами как да ви наричам занапред, госпожице? Вие ще ми станете мащеха, нали?
— Да, но можеш да ме наричаш, както ти искаш. — Не „госпожица“, нали?
— Това едва ли ще бъде уместно.
— Ами вероятно ще трябва да ви викам „мамо“ — рече тя и присви устни.
— Щом не искаш да ми викаш „мамо“, наричай ме Марта или Марти.
— Марти… Това ми харесва. Прилича ми на име на кон.
— Правиш ми страхотен комплимент, Алвиън — възкликнах аз и тя ме изгледа учудено.
Сетне се отправих към стаята на Джили.
— Джили, аз ще бъда новата г-жа Тремелин.
Очите й блеснаха, а на устните й цъфна ослепителна усмивка. Джили се хвърли върху мен и зарови глава в гърдите ми. Телцето й се тресеше от смях.
Не знаех точно какво става в замъгления разум на бедното дете, но бях сигурна, че е доволна. В мислите си тя винаги ме бе свързвала с Алис и не бе изненадана като Алвиън и мен от внезапния обрат в живота ми. За Джили беше напълно естествено аз да заема мястото на Алис.
Стори ми се, че в този момент аз наистина бях Алис в представите й.
Пътуването към дома мина много весело. По пътя към гарата непрекъснато пяхме корнуолски песни. Никога не бях виждала Конън толкова щастлив. Мислех си, че винаги ще бъдем толкова щастливи.
Алвиън и Джили пееха с нас. Изненадано слушах как това дете, което едвам отронваше по някоя дума, пееше с удоволствие.
Конън поде с богатия си баритон първите тактове от традиционната песен „Коледните дарове“: „На първия коледен ден моят мил любим ми изпрати яребица, кацнала на крушово дърво…“
Всички се присъединихме към него и така в песни и закачки не усетихме как стигнахме гарата.
Били Трихей ни чакаше с каретата, явно Конън се бе разпоредил да ни посрещнат тържествено. Щом пристигнахме в замъка, зинах от изумление, защото не бях очаквала да ми бъдат оказани такива почести.
Всички слуги се бяха наредили в просторното фоайе — семействата Полгри и Тапърти, всички градинари и коняри, дори и селските моми и ергени, които идваха помагат при тържествени случаи.
Конън ме хвана за ръка и тържествено ме въведе в замъка.
— Както ви е известно, г-ца Лий се съгласи да се омъжи за мен. След няколко седмици тя ще бъде вашата нова господарка.
Мъжете се поклониха, а жените направиха реверанс, но все пак, докато усмихната минавах покрай тях, забелязах в очите им недоверие. Още не бяха готови да ме приемат като господарка на замъка.
В стаята ми бе накладен голям огън, всичко бе чисто и подредено. Дейзи ми донесе топла вода, но не остана да си побъбрим както обикновено.
Реших, че трябва да си възвърна доверието на персонала, но не биваше и да забравям, че бъдещата господарка на Маунт Мелин не бива да клюкарства със слугините.
Вечерях с Конън и Алвиън, сетне сложих детето да спи; през това време любимият ми ме очакваше в библиотеката.