Статски съветник

— Съвсем не. Изходът е от другата страна. Нарочно е направено така. Жената, ваша милост, не обича да я гледат след баня с пешкир на главата. Вместо да минават през централния вход, предпочитат през страничния, хоп — в шейната, и айде.

Ераст Петрович му даде монетка и влезе в къпалня номер шест.

— Тъй както млад безделник чака среща, цял ден така аз чакам таз минута, за нещо там във тайното мазе45! — жизнерадостно го приветства голият Пожарски, седнал с пура в устата.

На масата пред него имаше бутилка „Каше блан“, чаши, пълна фруктиера и отворен вестник.

— Шампанско? — леко повдигна вежди Фандорин. — Имаме ли п-повод за веселба?

— Аз — да — загадъчно отговори Глеб Георгиевич. — Но всичко по реда си, да не избързваме. Съблечете се, топнете се (посочи басейнчето), после ще си поговорим. А вие? Имате ли плячка?

Ераст Петрович погледна заключената врата към общия басейн и рече уклончиво:

— С-скоро ще имам.

Пожарски го погледна с любопитство и уви бутилката в салфетка.

— Какво се кумите като купувач на пазар за роби. Събличайте се.

Събличането не влизаше в плановете му, защото можеше да се яви необходимост от спешно изтегляне, но пък да се разхожда с дрехи пред гол човек му се видя глупаво и неприлично. Ами ако капанът не щракне? Така ли ще стои по сако? За щастие удобният и семпъл спортен костюм се обличаше за броени секунди — в края на краищата щеше да пренебрегне долното трико, жилетката, яката и маншетите.

— Смущавате ли се? — засмя се князът. — Не ми изглеждате такъв човек.

Статският съветник се съблече, подреди дрехите си на дивана и уж случайно сложи най-отгоре двата револвера и камата.

Пожарски подсвирна:

— Сериозен арсенал. Уважавам предвидливостта. И аз съм такъв. Ще ми покажете ли после тези играчки? И аз ще ви покажа моите. Но първо работата. Хайде, скачайте, едното не пречи на другото.

Ераст Петрович пак погледна вратата и скочи в басейна, но не остана в топлата вода, а веднага излезе.

— Същински Антиной46 — оцени фигурата му князът. — Непривична обстановка за делово съвещание, а? Започваме ли?

— Започваме. — Статският съветник се настани до масата и също запали, но мускулите на краката му бяха напрегнати и той бе готов да скочи веднага щом Маса почука на вратата.

— Как мина с Диана? — с непонятна радост се усмихна Пожарски. — Призна ли си греховете?

Тонът на въпроса прозвуча странно на Фандорин и той не отговори веднага.

— Нека ви съобщя изводите си малко по-късно. Имам сериозни основания да се надявам, че г-главният виновник ще излезе наяве още днес.

Но тези думи не впечатлиха събеседника му по очаквания начин.

— Аз пък знам как да открия неуловимата БГ — отвърна той. — И много скоро ще я пипна.

Ераст Петрович почувства, че пребледнява. Ако Пожарски казва истината, значи е намерил още по-ефективен и кратък път за решаване на сложната задача.

Обаче надмогна уязвеното си самолюбие и каза:

— П-поздравявам ви, това е голям успех. Но по какъв…

И не успя да си довърши въпроса, защото в този миг отвън се чу глас. Не можа да разбере думите, но със сигурност крещеше Маса. И това можеше да означава само едно: че планът се е провалил, и то по някакъв ужасно неприятен начин.