Статски съветник

— Ваше височество, не целях това. Исках да обърна вниманието на висшето началство върху методите на работа в Т-тайната държавна полиция… — смутен отвърна Ераст Петрович, но великият княз го възпря със снизходителен жест:

— Аз впрочем изобщо не се сърдя на Глеб за лудориите му. Те посвоему са дори остроумни. Изобщо съм доста снизходителен към онези, които са ми предани искрено — наблегна негово височество. — Ще имаш възможност да се убедиш в това. Колкото до рапорта ти, накъсах го и го забравих. Нямаше никаква нужда от всичко това. Престижът на властта е над всичко, включително над истината. Тепърва ще го усвоиш. Но достойно оценявам твоя хъс. Имам нужда от помощници като Пожарски и теб — умни, енергични, предприемчиви, които пред нищо не се спират. Мястото при мен се оваканти и искам ти да го заемеш.

Статският съветник, потресен от „лудориите“, загуби дар слово. Но негово височество изтълкува мълчанието му посвоему и се усмихна с разбиране:

— Май искаш да знаеш какво точно ти предлагам? Няма да си на загуба, не бой се. Още утре ще подпиша указа, с който те назначавам за главен московски полицейски началник, а това, ако не се лъжа, означава дванайсет хиляди заплата плюс четиринайсет хиляди за представителни, плюс каляска и държавна резиденция, а и специални фондове, с които ще разполагаш по свое усмотрение. Длъжността съответства на четвърти клас, така че в най-скоро време ще получиш генералски чин. А придворно звание камерхер ще ти издействам незабавно още за Великден. Какво ще кажеш? Както казват вашите московски търговци: хайде честито, а? — великият княз се усмихна и отново подаде на чиновника тясната си длан. Но августейшата десница остана да виси във въздуха.