Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #4
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)». Краткое содержание книги:
Искам от вас да връчите на Гай Цезар управлението на провинция Цизалпийска Галия, заедно с Илирик, от мига, в който този закон бъде ратифициран! — извика от рострата Ватиний. — Освен това искам плебейското събрание да утвърди Гай Цезар за проконсул за период от пет години, смятано от днес! И да постанови изрично, че сенатът няма право да променя или ограничава, което и да е решение на плебейското събрание! Сенатът сам се лиши от привилегията си да определя проконсулските провинции, щом като не успя да намери по-достойна задача за човек като Гай Цезар от това да прокарва говеждите пътеки из Италия! Нека нашият звездоброец брои дърветата в гората, Гай Цезар ще се захване с по-сериозни дела!
Законопроектът на Ватиний беше представен на плебса и оттам нататък плебсът единствен се занимаваше с него. Един след друг в подкрепа на предложението говориха Гней Помпей, Марк Крас, Луций Кота и Луций Пизон.
— Не мога да убедя нито един от нашите трибуни да наложи вето. Страхливци! — беснееше Катон в присъствието на Бибул. — Дори Метел Сципион се страхува, представяш ли си? Единственото, което знаят, е, че им бил мил животът! Мил им бил животът! Ех, защо не съм народен трибун! Щях да им покажа аз на тях.
— И щеше да се простиш с живота си, Марк. Народът иска Цезар да управлява. Мисля, че той е тяхната дългосрочна инвестиция. При Помпей нямаше скрито-покрито. Докато при Цезар залагат със затворени очи. Конниците са убедени, че той носи със себе си късмет, и понеже са суеверни, залагат на него!
— Най-лошото е, че ние ще си останем да си прокарваме пътища и пътеки. Ватиний не пропусна да спомене, че един от двама ви щял да бъде достатъчен да свърши необходимото.
— И че този един ще бъда аз — рече примиренчески Бибул.
— Трябва да го спрем все някак! Ветий не работи ли по въпроса?
Бибул въздъхна.
— Не се справя толкова добре, колкото се надявах. Ще ми се, Катоне, не само да даваше идеи, а и да предлагаше начини да ги изпълним. Идеята ти беше много добра, но Ветий не е най-сигурният човек, на когото да разчитаме.
— Ще поговоря утре с него.
— Не, недей! — уплаши се Бибул. — Остави го на мен.
— Да отбележа, че Помпей ще говори пред Сената. Ще настоява да дадем на Цезар всичко, което поиска от нас. Пфу!
— Няма да получи допълнителния легион, за който настоява, в това поне сме сигурни.
— Аз пък защо имам предчувствието, че ще го получи?
Бибул горчиво се усмихна.
— Да не си повярвал и ти в късмета на Цезар?
— Да, подобен израз и мен ме дразни. Като че ли боговете са го благословили.
Помпей наистина говори в Сената в подкрепа на Ватиниевия проект за увеличените правомощия на проконсула Цезар. Но отиде още по-далеч в исканията.
— Беше доведено до знанието ми — обясни Великия пред сенаторите, — че заради смъртта на нашия високоуважаван колега, бившия консул Квинт Метел Целер, провинция Трансалпийска Галия остава без нов управител. Гай Помптин продължава да изпълнява длъжността от името на Сената. По всичко изглежда, че сенатът е доволен от неговата работа, но Гай Цезар не е на това мнение, нито пък аз, нито който и да е от доказаните римски пълководци. На вас ви достави удоволствие да гласувате публични благодарности за Помптин въпреки нашите възражения, но ето че аз ви заявявам открито: Помптин не е достатъчно компетентен, за да управлява и занапред Трансалпийска Галия. Гай Цезар е човек, надарен с огромна енергия и практичен дух, както вече доказа при своето управление на Далечна Испания. Това, което за повечето изглежда непосилна задача, за него не представлява дори предизвикателство. Както не би представлявало предизвикателство и за мен. Предлагам на Сената да повери на Гай Цезар управлението едновременно на Цизалпийска и Трансалпийска Галия. Това включва и командването на разположения оттатък Алпите легион. Подобно решение крие много предимства. Ако двете провинции имат общ управител, той ще дислоцира войската си, където намери за добре, без да се съобразява с досегашните пречки, че легионът, настанен в едната провинция, не може да действа в другата. В продължение на три години в Трансалпийска Галия има размирици, а разбунтуваните местни племена се контролират с един-единствен легион. Но ако назначим един управител на двете провинции, Рим ще си спести разходите по набирането и въоръжаването на допълнителни легиони.