Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
Но дали той самият знаеше истината?
— Нищо не зная за теб — рече той на Лейла и се изправи, за да отиде на канапето. — Освен това, че ми спаси живота, и то няколко пъти през последните дванайсет часа.
— Сега трябва да почиваш — отвърна тя.
Бе облякла долнището на сив анцуг и прекалено широка мъжка фланелка, която въпреки това пак подчертаваше високите й гърди. Седна на ръба на кревата, подгъна крака под себе си и скръсти ръце.
— Ще говорим утре сутринта.
Ник усети, че тя отбягва въпросите и премълча, но след малко не издържа.
— Работиш за Мосад, а, изглежда, си родена в долината Бекаа, защото имаш арабски акцент. Израелка ли си или ливанка?
— Нито едното, нито другото. Майка ми е ливанка, баща ми бе израелец — отвърна тя тихо и сведе очи.
— Значи баща ти е починал?
— Убиха го. Беше атлет, прекрасен атлет, но го застреляха палестински терористи на Олимпийските игри в Мюнхен.
Брайсън кимна.
— Това беше през 1972 година. Ти трябва да си била съвсем малка?
— Някъде на две години — отговори тя и лицето й поруменя.
— Значи не го помниш.
— Помня го. Майка ми не можа да го прежали и говореше за него като за жив човек. И го запази такъв в паметта ни. Непрекъснато ми разказваше за него, показваше ми снимки.
— Значи си израснала с много омраза спрямо палестинците, а?
— Не. Палестинците са свестни хора. Те са прокудени, без родина, без държава. Ненавиждам фанатиците, които избиват невинни хора в името на възвишени идеи. Все едно дали говорим за „Черния септември“ или фракцията „Червена армия“. Все едно дали са израелци или араби. Мразя екстремното в хората, от какъвто и цвят или раса да са те. Бях още момиче, когато се омъжих за едно момче — заедно служехме в израелската армия. Казваше се Ярон. Много се обичахме, както само много младите могат да се любят. Сетне го убиха в Ливан и тогава реших да работя за Мосад. За да се боря с фанатиците.
— И не смяташ Мосад за група фанатици?
— Вярно, повечето от тях са такива. Някои са, други не. Аз работя само на поръчка с тях и си избирам задачите. Така съм сигурна, че винаги действам в името на кауза, в която вярвам. Досега съм отказвала някои поръчки.
— Трябва да имат много високо мнение за теб, за да ти дават подобна свобода.
Тя скромно наведе глава.
— Знаят ми силните страни, връзките, уменията. Може би пък само аз съм достатъчно наивна, че да поемам определени задачи.
— А защо прие тази, свързана с „Испанска армада“?
— Защо пък не? — изгледа го тя с изненада. — Защото именно там фанатиците купуват оръжието, с което избиват жертвите си. Мосад имаше определена информация, че „Националният фронт на Джихад“ складира оръжие, което взема оттам. Два месеца бяха необходими, за да ме внедрят в тази операция.
— Значи ако не се бях появил аз, още щеше да си там?
— Може би. Ами ти? Каза, че си от ЦРУ, но не си, нали?
— Защо мислиш така?
Лейла докосна носа си с върха на показалеца и се усмихна.
— Защото нещо ми намирисва.
— Какво точно? — попита Ник и също се усмихна.
— Ами не съм съвсем сигурна какво точно, но имам предвид преследвачите, твоите врагове. Тези екипи наемни убийци не действат по стандартните начини. Може би си на свободна практика като мен или си от някоя голяма централа. Но не и ЦРУ, така ми се струва.
— Не съм — призна той. — Не точно от ЦРУ. Но сега работя за тях.
— На парче?
— Повече или по-малко.
— Но си бил в тази професия дълго време. Само белезите по тялото ти са достатъчни да съм сигурна в това.
— Вярно е. Дълго време. Но ме принудиха да напусна. Сега са ме наели за една последна задача.
— Която е…
Брайсън се поколеба. Дали да й каже? Поне част от истината?
— В известен смисъл е контраразузнавателна мисия.
— В известен смисъл… не точно… дрънкаш ги едни и ти. Ако не искаш да ми кажеш, добре. Утре сутринта всеки ще си хване своя самолет и повече я се видим, я не — говореше с известно напрежение и ноздрите й леко се разшириха. — Всеки ще се прибере и ще седне да пише неизбежния си доклад. А там ще изложим каквото сме подразбрали един за друг и това ще е всичко. „Фирмите“ ще направят някои справки, ще отправят запитвания, сетне нещата ще отшумят.