Пратеникът
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пратеникът». Краткое содержание книги:
Той трябваше да се занимае с други, по-спешни дела и така едва към осем часа вечерта стигна до отварянето на плика. Бен Талал веднага съжали за забавянето, защото твърденията бяха от доста сериозно естество. В не по-малко от девет случая, според госпожица Гудхарт, Андрю Малоун беше вземал пари на ръка, нарушавайки своя договор за работа с Абдул Азиз ал Бакари. Твърденията бяха подкрепени с доказателства, включително квитанции за банкови депозити, факсове и лични имейли, взети от домашния компютър на Малоун. Бен Талал незабавно се обади в имението край Женевското езеро на своя началник и в девет часа вечерта вече поставяше документите на бюрото на вбесения Зизи ал Бакари.
Същата вечер, в единайсет часа лондонско време, Бен Талал позвъни в жилището на Малоун в Найтсбридж и му нареди да дойде в Женева с първия възможен полет. Когато Андрю възрази, че има по-рано поет ангажимент и че е уикенд, за бога, Бен Талал му даде ясно да разбере, че присъствието му е задължително и неявяването му ще се счита за голяма обида. Разговорът бе записан от екипа невиоти и веднага бе препратен на Габриел в безопасната къща в Съри, както и обаждането с доста треперлив глас на Малоун до „Бритиш Еъруейс“ десет минути по-късно, за да си резервира билет за полета за Женева в осем и половина сутринта.
Ели Лавон си направи резервация за същия полет. При пристигането им в Женева двамата мъже бяха посрещнати от две напълно различни коли: Малоун — от черен мерцедес S-класа, каран от един от шофьорите на Зизи, а Лавон — от опръскан с кал опел, шофиран от един куриер от женевската централа на Службата. Ели нареди на бодела да даде голяма преднина на мерцедеса. В резултат на това те пристигнаха до имението на Зизи няколко минути след Андрю. Намериха усамотено място за паркиране по-надолу по улицата, но не им се наложи да чакат дълго, защото след двайсет минути Малоун излезе от къщата с по-бледо лице от обикновено.
Той се отправи директно към летището и си купи билет за най-ранния полет за Лондон, който беше в пет часа следобед. Лавон направи същото. На Хийтроу двамата мъже поеха по различни пътища: Ели се отправи към Съри, а Андрю — към Найтсбридж, където информира жена си, че ако не намери четири милиона паунда във възможно най-кратък срок, Зизи ал Бакари лично ще го хвърли от най-високия мост.
Беше събота вечер. До следващата сряда за Габриел и останалата част от екипа му бе ясно, че Зизи си търси нов ексклузивен художествен консултант. Беше ясно също, че вече си е набелязал конкретен човек, защото Сара Банкрофт — заместник-директор на „Ишърууд Файн Артс“ на Мейсънс Ярд, Сейнт Джеймс — беше поставена под наблюдение.
Тя започна да мисли за тях като за приятели. Те пътуваха с нея в метрото. Разхождаха се в Мейсънс Ярд и се шляеха по Дюк Стрийт. Следваха я на обяд и всяка вечер един от тях я чакаше в ресторант „Грийнс“, когато тя се отбиваше на бара за едно бързо питие с Оливър и момчетата. Отидоха с нея на един търг в „Сотби“ и я наблюдаваха, докато преглеждаше внимателно скучните картини в аукционната зала на „Хъл“. Дори я съпроводиха в дългото пътуване до Девън, където трябваше да ласкае един скучен дребен аристократ, за да го убеди да се раздели с прекрасната венецианска картина „Мадоната с младенеца“, която Ишърууд желаеше от години. „Зизи идва за теб — беше й казал Габриел в кратък телефонен разговор в понеделник следобед. Въпрос е само на време. Не се притеснявай, ако вещите ти са малко не на място, когато се прибереш вкъщи, довечера. Тази сутрин Шаруки влезе с взлом в апартамента ти и го претърси“.
На следващия ден пристигна първият подарък — диамантен часовник „Хари Уинстън“. Към луксозно опакованата кутийка бе прикрепена написана на ръка бележка: Благодаря ви за намирането на Маргьорит. Вечно признателен — Зизи. Обиците от „Булгари“ дойдоха на следващия ден. Двуредното перлено колие „Микимото“ — на по-следващия. Златната плетена гривна от „Тифани“ — в четвъртък вечерта, точно когато се приготвяше да си тръгне от работа. Тя я сложи на дясната си китка и отиде до „Грийнс“, където Оливър се опита недодялано да я сваля.