Пратеникът
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пратеникът». Краткое содержание книги:
— Зизи е малко зает — каза той късно в събота. — В момента е посред голяма сделка. Днес ще е в Делхи, а утре — в Сингапур. Вероятно няма да може да отдели време за Лондон до средата на следващата седмица.
Ишърууд не отстъпваше от позициите си. Той заяви, че ексклузивната опция на Зизи изтича в понеделник, в пет часа следобед. След това Ал Бакари щеше да се бори за картината заедно с всички желаещи да я притежават.
В неделя късно вечерта Малоун съобщи по телефона разочароващата новина, че Зизи е зациклил. Габриел не се разтревожи нито на йота, защото същия следобед екипът невиоти, разположен в помещенията на „Арчър Травъл“, беше забелязал около трийсет и пет годишен, добре облечен арабин, който очевидно правеше оглед на Мейсънс Ярд. След като разгледа снимките от наблюдението, Лавон разпозна в мъжа Джафар Шаруки, бивш служител от саудитската национална гвардия, който бе един от съгледвачите на Зизи.
— Той идва — каза Ели. — Зизи винаги обича да се прави на недостъпен.
Обаждането, което всички очакваха, се получи точно в десет часа и двайсет и две минути на следващата сутрин. Беше Андрю Малоун и макар че не можеха да го видят, разбраха, че „трупът“ е много щастлив. Той съобщи, че Зизи пътува за Лондон. Щял да е в галерията на Ишърууд в четири и половина.
— Зизи има няколко правила — каза Малоун, преди да затвори. — Никакъв алкохол и цигари. И гледай твоите две момичета да са прилично облечени. Той харесва красиви жени, но ги предпочита в скромно облекло. Нашият Зизи е религиозен човек. Лесно се обижда.
20. Лондон
Маргьорит Гаше дойде първа. Тя пристигна в задната част на ван без маркировка, каран от един бодел43 от лондонската централа, и бе внесена в помещенията на „Ишърууд Файн Артс“ през сигурния товарен вход. Доставката се наблюдаваше от двама души от охранителното отделение на Вазир бен Талал, които седяха в кола, паркирана на Дюк Стрийт, и от съгледвача Джафар Шаруки, похапващ неохотно порция риба с пържени картофки в кръчма в съседство с галерията на Ишърууд. Потвърждението за безопасното пристигане на картината се получи в сигурната къща в Съри в три и седемнайсет следобед под формата на закодиран имейл, изпратен от екипа невиоти. Получи го Дина. Габриел, който в този момент бавно крачеше по протрития килим в гостната, го прочете на глас. Той спря за малко и наклони глава, сякаш слушаше далечна музика, след това поднови неспокойната си разходка.
Чувстваше се безпомощен като драматург в нощта на премиера. Беше създал персонажите, изградил образите и сега можеше да ги види на сцената, която също бе негово дело. Виждаше Ишърууд в сивия му костюм на бели райета и късметлийската му червена вратовръзка. Джулиан умираше за едно питие и гризеше нокътя на левия си показалец, за да потисне напрежението. Киара седеше зад блестящото си ново бюро, с благопристойно прибрана назад коса и кръстосани благоприлично в глезените дълги крака. Сара бе облечена в черния костюм на „Шанел“, който купи от „Хародс“ преди две седмици, сега се бе подпряла спокойно на дивана в изложбената зала на най-горния етаж, с вперени в Маргьорит Гаше очи и мисли, съсредоточени върху чудовището, което щеше да се качи с асансьора след два часа. Ако Габриел можеше да пренапише нечия роля, това щеше да е тази на Сара. Но беше твърде късно за това. Скоро завесата щеше да се вдигне.
Единственото, което можеше да направи сега драматургът, бе да крачи напред-назад из гостната на безопасната къща и да чака новини. В три часа и четири минути „Боинг-747“ на господин Бейкър бе видян да се снишава над летище Хийтроу — господин Бейкър бе кодовото име на Зизи ал Бакари. В три и трийсет и две пристигна съобщението, че господин Бейкър и неговият антураж са минали през ВИП изхода. В три и четирийсет и пет те бяха видени да се качват в лимузините си и в три и петдесет и две минути същите лимузини бяха забелязани да се понасят с максимална скорост по шосе А-4. В четири часа и девет минути художественият съветник на господин Бейкър, чието кодово име беше Марлоу, телефонира на Ишърууд от автоколоната, за да съобщи, че се движат с пет минути закъснение от графика. Все пак се оказа, че не е така, защото в четири и двайсет и седем въпросната автоколона бе забелязана да завива от „Пикадили“ по Дюк Стрийт.
Тогава се получи първата засечка през този следобед. За щастие беше на Зизи, а не тяхна. Случи се, когато първата лимузина се опита да влезе от Дюк Стрийт в тесния пасаж, който водеше към Мейсънс Ярд. Още докато опитваше, шофьорът разбра, че колите са твърде широки, за да минат оттам. Съгледвачът Шаруки бе пропуснал да вземе точния размер. И така последното съобщение, което Габриел получи от екипа невиоти, гласеше, че господин Бейкър, президент на Джихад Инкорпорейтед, слиза от колата и тръгва пеш към галерията.
43
Живеещ в чужбина евреин, използван от Мосад за вършене на черната работа по поддържането на база зад граница. — Б.пр.